Стефан Вангелов – Неделимо

Започваме днешните публикации в топлия пролетен апокалипсис на брой 10 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с хардкор любовната лирика на неговия най-млад редактор, ученикът от град Пловдив – Стефан Вангелов. Никой не те пита, когато те бута в бездната на любовта, откъдето излизане няма. „Млада“ поезия с буйна меланхолна кръв, от която пият вампирите на времето, едновременно напомняща на филмите „Любов до смърт“ на Ален Рене и „Любов и смърт“ на Уди Алън.

 

възкресение

разделям любовта ни
на три части
една за теб
за мен
и третата
за смъртта
без която
нямаше
да ни има

 

приказки

в обещанията ни
за вечна любов
думите бяха
на първо място
времето остана
на заден план

 

денят на шегата

ще ти кажа
че те обичам
защото днес
си длъжна
да ми повярваш

 

бездната

не падам често
от любов
но ти
не ме пита
преди да ме бутнеш

 

неделимо

не мога да дам
всичко което имам
освен
ако не си тръгнеш
сама

 

мастилото потъна
в хартията
премачквана
хиляди пъти
и всеки път
еднакъв резултат –
без излекувани думи
ден след ден
вятърът носи
спомени
в едно мъртво сърце
и тъжно минало
което да напиша
защото ми писна
да те има
във всеки
мой стих

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments