Людмила Дукова – Диалектики

Днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“, в седмицата на светлата великденска радост, завършваме с най-новите стихове на автор, който много ценим и винаги публикуваме с удоволствие и нестихващ интерес – Людмила Дукова от град Костенец. Тя за пореден път представи своите текстове и на живо – по време на последното мартенско четене на НАСП в клуб MAZE и очарова публиката с апокалиптичните диалектики на своята своеобразно концептуална, но същевременно радикално емоционална поетика.

 

Диалектика на картографията

две морета
два вятъра
две различни тълпи

една акватория в картата

самотата е двойна

 

Диалектика на формите

вода по стъкло съм
в живота ти

стичам се в чаша
и съм петното
под нея

 

Диалектика на сродяването

любими
за сродната душа ще ти говоря

за спорното й минало
по пръстите

за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно

за ъгъла в леглото ти
под който
тя сродната
се въплъщава

но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш

 

Диалектика на летния тен

черна

на сандали
на дънки
на къса пола

на лява ръка от шофьор
на тениска
на блузка с паднал ръкав
на потник

бяла
на жена

 

Зимна диалектика

през ключалката
на стъклото
гледам
как слънцето стъква
призрачните съчки
на замръзналото ни
време

и лумва огън…

 

Диалектика на раздялата

по-лошо от това
да не те видя
е само едно

да те видя

 

Диалектика на връзките

ти и аз

на една мария
разстояние

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments