Днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“, в седмицата на светлата великденска радост, завършваме с най-новите стихове на автор, който много ценим и винаги публикуваме с удоволствие и нестихващ интерес – Людмила Дукова от град Костенец. Тя за пореден път представи своите текстове и на живо – по време на последното мартенско четене на НАСП в клуб MAZE и очарова публиката с апокалиптичните диалектики на своята своеобразно концептуална, но същевременно радикално емоционална поетика.
Диалектика на картографията
две морета
два вятъра
две различни тълпи
една акватория в картата
самотата е двойна
Диалектика на формите
вода по стъкло съм
в живота ти
стичам се в чаша
и съм петното
под нея
Диалектика на сродяването
любими
за сродната душа ще ти говоря
за спорното й минало
по пръстите
за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно
за ъгъла в леглото ти
под който
тя сродната
се въплъщава
но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш
Диалектика на летния тен
черна
на сандали
на дънки
на къса пола
на лява ръка от шофьор
на тениска
на блузка с паднал ръкав
на потник
бяла
на жена
Зимна диалектика
през ключалката
на стъклото
гледам
как слънцето стъква
призрачните съчки
на замръзналото ни
време
и лумва огън…
Диалектика на раздялата
по-лошо от това
да не те видя
е само едно
да те видя
Диалектика на връзките
ти и аз
на една мария
разстояние
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
