Димитър Пенчев – Клавесин

Сред градината с женски сърца Димитър Пенчев намира вярното като звук на клавесин, за да съживи всички мъртви поети на страниците на списание Нова Асоциална Поезия. Отвъд е тук и сега, а Бог едва ли е видял, че сме на Земята.

Ива Спиридонова

 

*
Търсих те
години
из градини
с женски сърца,
обречени на
мъртви поети.

Когато намерих
твоето,
останалите
в миг увяхнаха,
а поетите
оживяха.

 

*
Искам
да те докосвам
с изящни пръсти
на опитен пианист,
защото тялото ти
е небесен орган,
сътворен за слух
на херувими,
гледащи с презрение
земната ми тлен.

Но аз съм
атомът в кивота,
груба земна мощ,
готов да се превърна
в заредена мълния,
за да мога извисен
поне веднъж
да чуя стона
на твоя клавесин.

 

*
Бе пролетен
зародиш,
развил се
във ума ми
като лакома
Химера,
която ме глътна
и изплю.

Не понасяла
любовта
като реалност.

 

*
Топче за тенис
лети
към светлината.

Въртелив удар
чертае история
за неясно бъдеще.

Бог дали е видял
надписа „Земя“?

 

*
Счупен
поглед
и повехнали
криле
пазя
в смачкана
кутия.

Изхвърлям я
чак на петдесет.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments