Валентин Попов – Вотан – Обреченост

След дебюта си през март, Валентин Попов отново присъства на страниците на списание Нова Асоциална Поезия, този път с голяма доза обреченост и страхотен хорър , който изправя на нокти дори поезията.

Ива Спиридонова

 

Обреченост

Невъзможност,
заключена между крилете
на несбъдната мечта.

В счупения кафез на щастието
патологът бавно мие
студеното тяло на любовта.
Като измръзнала птица
през зимата,
като риба
на дъното на лодката,
сърцето ми
лежи в краката ти.

 

Истински

обичам да гледам
как се гримираш
как рисуваш
по кожата си

колко изкусно
изписваш
линиите
които после
ще изтрием
с телата си

и ще станем
истински
като
Адам и Лилит

 

Сътворение

Ще те направя
от дъждовна вода,
примесена с прах.
После ще добавя
сноп лунен блясък,
щипка бяс
и две светулки за очи.
В сърцето ти ще капна
сълза от самодива
и кръв от виеща вълчица.
Сухи листа и уханна слама
ще вплета в косите ти.

Само устни
няма да ти правя,
за да не пожелая
да ги вкуся.

 

Усещане

Устните ти
горчат
с липсата си.
Пяната на бирата
ми напомня за тях.

Наздраве
за горчивото момиче,
с вкус на толкова много
несбъднатост.

 

Танц

Танцуваща балерина,
тихо пристъпва
по ъглите на мислите.

Докосва нежно
крайчеца на покрова,
с който ти
ме зави.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments