Радостина Драгостинова – Хроники

Сред смяната на сезоните Радостина Драгостинова проследява хронологията на раждането и умирането им, в реалността на дните и в сърцето си. Най-новите ѝ стихове са хроника на сезонността, в която времето тече различно.

Ива Спиридонова

 

Хроники

Дъжд – тежки капки от меланхолия,
празни улици и лепнеща по очите мъгла.
По паважа –
намокрени думи от будка за вестници,
отблясъци от състарени трамваи,
локви – криви огледала,
глътки течно небе, сиви буци тъга,
суетящи се сервитьори по Главната.
Бързат само шофьорите на таксита,
пощальоните и разлюбените.
Понеделник вечер.

 

Любов

Тя е като пролет –
топи снега по калдъръмите на тихите ти улици,
цъфти неконтролирано в градината ти,
сади кокичета по сънищата ти.
Чуваш как разпуква цвят по вените ти.
А после ти убива бебетата,
за да нахрани самотата ти.

 

Часът на Земята

спираш ми тока
всеки път
когато си спомниш
че някога
си бил Прометей

 

Режисура под наем

100 години безвселенност
пет каси розе
няколко нечакани звездопада
10 сезона снеговалеж
две непораснали пролети
двойка влюбени чайки
щъркел
глутница кучета
и здраво въже

точно толкова
ми бе нужно
да оцелея
в антракта
до следващото представление
на сърцето

 

*
Недохранени и недоспали
са думите ми
за теб.

Аз пълнея от липсата ти,
ти намираш съня си
в отсъствията ми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments