Ива Спиридонова – Непоръчаният портрет на света на Таня Николова

Когато животът се заеме да ти нарисува портрет, непоръчан и затова реален, не ти остава нищо друго, освен да го опишеш с думи. На себе си, на другите, на художника. Да го оспориш или да се съгласиш, да се познаеш или да не се приемеш. Но винаги да имаш, какво да кажеш, приемайки ролята на критик на живота.

Това прави Таня Николова в стихосбирката си „Непоръчан портрет“ – оценява работата на художника, поглежда се от различни ъгли, добавя щрихи, запълва пукнатини, реставрира се, рисува се отново. Създава картина на свят от детайли, маркиращи реалността, в която се случва живота. И се оставя сама да бъде нарисувана от него. Без да е поръчала портрета си:

разширени зеници
пукнатините в главата
на фокус

Всяка миниатюрна вселена в поезията ѝ насочва мисълта ни към подобна, скрита в ландшафта на собственото ни съществуване. Думите на Таня ни карат да мислим. Да се вглеждаме, да забелязваме, да анализираме. А това е характеристика на силната поезия:

в тунела
светлина –
на монитор

Друга характерна черта на портрета от стихове на Таня Николова, е леката самоирония и приемането на света с усмивка, някъде горчива, другаде искрено слънчева:

Петлето върху захарната къща се върти
ту насам ту натам
праща ме да събирам по вятъра
трошиците
зелен хайвер

Самоосъзнаването на пишещия човек в тази книга тук е достигнало необходимото ниво на самоирония, самоприемане и осъзнаване на силата на думите. Затова и Таня Николова ги ползва с внимание, знаейки, че не само описват, но и създават реалности:

така е натежал страхът
от случване
и лаят думите затворени
зъбят се
и вият
пуснете ги
които сте там тъмничари
веригата не ще ги задържи
неслучването ще се случи
дали ще разбера
кога и как
или последният ми дъх
ще ги изтръгне

Свързаността с думите, всъщност е боята, с която се рисува непоръчаният портрет в тази книга. Или се прерисува от живота със силата им. Портрет, който ще остане незавършен, като книга с отворен край, която чака да запълни празнотата със следващото идващо стихотворение.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments