Бистра Иджома Окереке – Самота

В мълчанието на Бистра чуваме всичко важно, болезнено и съдбоносно. В думите ѝ намираме тишина, която крещи с категоричността на самотата си. Чуйте я.

Ива Спиридонова

 

самота

да играеш
на гоненица
със себе си
и винаги
ти да си
губещият

 

модерен разговор

всеки крещи
от болка
но всичко казано
е без звук

 

*
потърси ме
там където ме няма
изоставих се
за да не ме боли
на мястото
на себе си
поставих теб

вече ми е леко
няма ме
вече не ми тежи

 

*
времето
не стига
да изречем
всяка дума
от която
ни боли

 

*
пътят
на запетаята
води
към Ада

 

*
думата ми
е последният адрес
на който
можеш
да ме откриеш

ако и той не е изоставен

 

*
ако можехме
да обичаме
щяхме
да използваме
един
глагол

 

*
губя се
в образите
на настоящето
и намирам
миналото
и бъдещето
причакващи ме
на ъгъла

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments