В мълчанието на Бистра чуваме всичко важно, болезнено и съдбоносно. В думите ѝ намираме тишина, която крещи с категоричността на самотата си. Чуйте я.
Ива Спиридонова
самота
да играеш
на гоненица
със себе си
и винаги
ти да си
губещият
модерен разговор
всеки крещи
от болка
но всичко казано
е без звук
*
потърси ме
там където ме няма
изоставих се
за да не ме боли
на мястото
на себе си
поставих теб
вече ми е леко
няма ме
вече не ми тежи
*
времето
не стига
да изречем
всяка дума
от която
ни боли
*
пътят
на запетаята
води
към Ада
*
думата ми
е последният адрес
на който
можеш
да ме откриеш
ако и той не е изоставен
*
ако можехме
да обичаме
щяхме
да използваме
един
глагол
*
губя се
в образите
на настоящето
и намирам
миналото
и бъдещето
причакващи ме
на ъгъла
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
