Венелин Бараков – Апокалипсис

Завършваме публикациите на Разпети петък в свирепия пролетен брой на списание „Нова асоциална поезия“ с Апокалипсисът на Венелин Бараков, който по безкомпромисен начин показва, че и в безлюбовния ад на 21 век може (и трябва) да се пише християнска поезия, защото светът е вечната събота преди осмият ден на възкресението и любовта.

 

мислите

кръжат
из мозъка ми
упорити
като мравки
досадни
като мухи
понякога
летят свободни

като пеперуди

 

дъжд

валеше
прибирахме се
вкъщи
оставяхме
дрехите си
да изсъхнат
ти обичаше
да се разхождаш
гола из стаята
аз –
да пуша
на терасата
вали –
както преди
една година
твоите дрехи
ги няма
моите
още съхнат

 

по света

циничното
се представя
за иронично
трагичното
за саркастично
имитацията
за истина

 

към парламента

на всеки четири години
стадо от 240 глави
едър рогат добитък
тръгва с рогата
напред

 

във всеки човек
доброто и злото
спират
и си поемат
дъх

 

вечност

Стол
Лула
Тераса
Облаци

 

покаяние

търпение
непоносимост към греха
работа
плодът на всеки труд
услажда

 

кариера

остана ми
само името
опитвам се
да го опазя

 

приятели

всеки път питат
какво се е случило
едни –
поради любопитство
други –
за да помогнат

 

Апокалипсис

да пазим
достойнство
мъртвите
ни гледат

 

съмнение

на човека
не е отредено
да бъде прав

на човека
е отредено
да се съмнява

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments