Райна Вакова – Мечтата ти да бъдеш никой

Страстната седмица на списание „Нова асоциална поезия“ продължава с последните стихове на един поет, който винаги публикуваме с особено удоволствие, заради изненадите, подводните камъни и тайните смислови дъна, които крие всеки негов текст – Райна Вакова от Плевен. Един от най-талантливите и своеобразни автори на нашето издание, истинско откритие за НАСП.

 

мастилото в главата ми

не е възможно да обясня
способността му
да съсипе сюжета

 

*
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова
истински
колкото са се
договорили
еднооките нощи.

 

*
никога не съм идвала
никога не съм си отивала
само ръката ти обръща
пясъчен часовник
и те почесва по главата
докато фъфлиш поезия

 

*
и този ден
се дуелират облаци
онзи разум
който движи ветровете
не ни принадлежи
кръвта ми дращи
по вратата ти
пусни я
да си поиграете

 

*
гол и бездомен като дим
как да те гримирам
да не личи мечтата ти
да бъдеш никой
очите ти ми подшушнаха
че няма да се събудят
на мястото си
вече ти и огледалото
не сте дори далечни
родственици

някой е изпилил рогата
на твоите триста дяволи
а ангелите ти с вързани крила
не стигат небето

и този дим е затворник
за кратко
или най-много за цял живот

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments