Страстната седмица на списание „Нова асоциална поезия“ продължава с последните стихове на един поет, който винаги публикуваме с особено удоволствие, заради изненадите, подводните камъни и тайните смислови дъна, които крие всеки негов текст – Райна Вакова от Плевен. Един от най-талантливите и своеобразни автори на нашето издание, истинско откритие за НАСП.
мастилото в главата ми
не е възможно да обясня
способността му
да съсипе сюжета
*
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова
истински
колкото са се
договорили
еднооките нощи.
*
никога не съм идвала
никога не съм си отивала
само ръката ти обръща
пясъчен часовник
и те почесва по главата
докато фъфлиш поезия
*
и този ден
се дуелират облаци
онзи разум
който движи ветровете
не ни принадлежи
кръвта ми дращи
по вратата ти
пусни я
да си поиграете
*
гол и бездомен като дим
как да те гримирам
да не личи мечтата ти
да бъдеш никой
очите ти ми подшушнаха
че няма да се събудят
на мястото си
вече ти и огледалото
не сте дори далечни
родственици
някой е изпилил рогата
на твоите триста дяволи
а ангелите ти с вързани крила
не стигат небето
и този дим е затворник
за кратко
или най-много за цял живот
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018
