Роланда Стефанов – Мост

Смело можем да кажем, че това е най-добрата публикация на варненската поетеса Роланда Стефанов на електронните страници на нашето списание. Когато нечие сърце ти прави фелацио смирено мълчи и слушай, защото любовта е винаги жертва и радост за теб, която е отвъдна, защото историята неизменно ни показва точно обратното.

 

История

казано накратко
взехме си
всичко
което не успяхме
да си дадем.

 

Мост

в единия край
е твоята гордост
по другия
влачи се моето его
по средата е
нашата обич
но няма сила
сила няма
толкова дълго да тича
изморихме я ние
изморихме я
от толкова състезания.

 

Прошка
най-добрия подарък
който можеш да подариш
на себе си

 

Фелацио

обичам да свиря
с думи в душата ти
знам отдавна
глух и ням си
по рождение
затова мълчи
и само слушай.

 

градината ми
е голяма
пълна е с любов
а ти да вземеш
да откъснеш
единствения трън
разбирам защо си тръгна
толкова любов
трудно се преглъща
и се хващаме за нещо
мъничкото лошо
свободен си, върви
градинар единствен
мога аз да бъда.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments