Христина Гутева – Зад всяка зима

Завършваме днешните публикации в страстната седмица на пролетния брой на списание „Нова асоциална поезия“ с последните стихове на Христина Гутева – зряла, мощна, убедително ударна в експлозивно лапидарната си поетика. Единствената изживяна любов е неизживяната, а единственият смисъл на времето – че ще свърши. Защото зад зимата на света се намира вечният огън на сърцето.

 

Следпразнично

Събудих се в 4
луната пълна
главата ми празна
тишината играе
с дима от цигарата ми
и ми припомня
как се пишат стихове.

 

*
Колко ли дъх ще ни е нужен
за да не се целунем
когато
това е единственото
за да сме живи все още.

 

*
Докато
любовта ни свързва
няма нищо по-сериозно
от това
да се смеем.

 

*
Опитай се да си подредиш живота
и той ще се превърне
в каша.

 

*
Просто е, приятелю,
всичко отминава,
вечна е
единствено
неизживяната любов.

 

В самотата оцелях
благодарение на писането,
писането оцелява
благодарение на самотата.

 

*
Разумът ми предлага
толкова много думи,
сърцето ми не разпознава
нито една от тях,
а ръката ми пише
каквото си иска.

 

Единственият смисъл
на времето
е
че когато сме заедно
го наричаме
наше.

 

В пустинята
оазисът е там
където смъртта
е пуснала корен
нямаш избор
отпиваш от водата ѝ
за да живееш.

 

*
Колкото повече съм с теб,
толкова по-необяснима
става любовта за мен.

 

*
В нощ
като тази
от вишнев цвят
копнежът по смъртта
неистово разпалва
огънят ми
за живот.

 

*
Твърде щастлива съм
за да пиша поезия
а когато съм нещастна
тя пише за мен.

 

*
Стъпките ми от зимните пътеки
не ме помнят
и небето е забравило
как с очите си снежинки събирах.
А аз не помня
посях ли думи в белия сън.

За миг се изгубих в мъглата
и разпиляна се връщам.

Така излишни са думите, когато
цветове подреждат света.

Зелено за моите боси крака
облачета сини теменужки
по ръцете ми пълзят
напоява очите ми бадемов цвят
а вятърът
с аромат косите ми зарежда.

Някой каза, че е пролет,
а аз усещам
целуната земята от любов е.

 

*
Зад всяка зима
се крие огън,
който изпепелява.

 

С теб се уча
как да умирам

без теб

животът се учи
как без мен
да живее .

 

В мрак
ще превърнем любовта
ако смъртта
отделим от живота.

 

*
Умирам, за да остана безсмъртна
тъй както морето
като вълна се разбива в скалите
и пак море си остава.

 

*
Ако парашутът ти
не се отваря
наслади се
на свободата
да летиш.

 

Етна изригва,
димът небето разкъсва,
лавата погребва тишината
и семена мечтани в нея засява.
Морето по-смирено от всякога.
Две сенки търсят спомена
за телата си.

 

*
Не ми предлагай нищо
и нищо
няма да изгубиш

любовта знае пътя.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments