Денис Олегов – Болконски

По светоусещане Денис Олегов е един много руски поет. Ако харесвате Толстой, Цой, Егор Летов и Янка Дягилева, със сигурност ще ви допадне това у него, което един чужденец спрямо въпросната традиция трудно ще пресъздаде и разбере. Денис вярва в разума, прогреса и социалната тематика, както други вярват в Бог и любовта. Това е именно вяра, тази на Кирилов, не на Верховенски, каквато могат да имат единствено руснаците – в апокалиптичната революция на края на света, която тече още от самото му начало.

 

Човекът от глина
ще среща изгрева
с благодарност
в хармония
с майката – природа.
Ще носи
тихото спокойствие
на мъдростта,
с което ще гледа
на посърналия град
и ще се смее
на презрените глупци.
И в далечно отшелничество
ще си спомня
за онези непотребни
парчета от заблудата.

Човекът от глина
няма да чувства нищо.

 

Прогрес

В началото бе словото.
След това дойде акълът.

 

Болконски

Той се възправяше като стар, навъсен и презрителен изрод между усмихващите се брези
Лев Толстой

Животът привършва
след всяка война,
след всяка поука
от центрофугата
на водовъртежа
във кървава баня.
Битка без кауза
обрича войника
на флегматично
протакано паразитиране.

В изгнание от пролетта
на млади брези
старият дъб се готви
за нови секачи.

 

Ходът на нещата

Поход по напукани стъкла
в страничен ход
на циферблати
разсича каменни стени
в разсипали се пясъци.

Между солената прах
и прашните соли
изтръпват клетките,
търпейки пътища
от пещери до ледници.

С всяка нова крачка
набръчканите ходила
зарастват по инерция.

 

Тъжна предсмъртна

Седим до разбити корита
Виктор Цой

Нямаме нищо,
освен восъчни свещи –
искрици надежда,
отразени в захвърлени
бутилки.

Не искаме много,
освен дървени покриви –
крепостни стени
срещу мраза
на улицата.
Обича ни само
покривката прашна
на кални пътеки,
предвестник на сеч
в нощната буря.

След като угаснат
душите разчленени.
навеждаме глави
пред високоетажни стъкла
в молитва за изгрев.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments