Диана Димитрова – Come as you are

За нас е удоволствие да ви представим чудесния поетичен дебют на Диана Димитрова на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Тя е поредният автор, дебютиращ в нашето издание, с много талант и бъдеще. Ето, как Диана представя себе си: „Видяла съм тридесет и няколко лета на тази земя. Нищо не търся и нищо не предлагам. Сглобявам думи и им вдъхвам емоция. За сухата статистика – от София съм, завършила съм СУ ”Климент Охридски”.“ Успех и на добър час!

 

в играта на котка и мишка
сме двама
остаряващи
пънкари
любов
ис
нот
дет

 

в едно минало
когато бях добро момиче
един рус мъж изпя
come as you are
приех го лично
разплаках се
затворих се
в себе си
в стаята
качих се на върха на моята планина
и започнах да крещя
come as you are
никой не отвърна
разсмях се
запалих си цигара
и се превърнах в свлачище

 

валя пред очите ти
снеготопя се в себе си

 

живея на ръба на битието
понякога поглеждам към пропастта
изкушавам се да ѝ се отдам
последен пирует във въздуха
адреналин
но
после се сещам за грамофона
той е нашето гърне с жълтици
достолепен старец бърсал сълзите на няколко поколения
и толкова много плочи
толкова музика
дядо ми
който се усмихва от небето
и ми казва
имаш какво да губиш
сърцето ти е пълно с теменужки
животът е суинг
не са ти нужни обувки
доиграй я тази игра на босо

и после се сещам
че още чувам писъка на прилепите
все още не съм достатъчно омърсена
за да спра да танцувам

 

някой ден ще ти напиша картичка
и ще ти я донеса лично
когато се преродя в гълъб
сега все още се уча
да обичам
да чета между редовете
да се смея

вчесвам гарвановите си пера
и различавам по двайсет нюанса черно
летя рисковано
завивам рязко
удрям се в стени
но един ден ще умра
и ще си пожелая бяла душа
чакай ме

 

подарявам ти всичките думи
направи си невидима кула от тях
напиши си въже
обеси се на него
наужким
а наистина
нарисувай си кръст
помоли се
начертай си отново въже на стената
помисли все пак
и не ритай/ритни стола в ребрата

 

*
Една приятелка ми каза
че винаги когато се видим
я разхождам във времето…
на тебеширените рисунки
дървените кутийки
венците от жълтурчета
кюфтетата от кал
снегът който не се топеше
касетофоните
/имам толкова много касетки/
истинските целувки
твоят бунт
моята революция
болното настояще
мъртвото бъдеще
душата ми
е онази саката зад ъгъла

и има машина на времето

 

гневът е добър любовник
но не колкото теб
не колкото теб
не
по-добър е

 

imagine
е невъзможната реалност
в света на делюзиите
обичам еретици

 

само аз и ти знаем
че думите са жертва
която принасяме всеки ден
за да има утре

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments