Ивона Иванова – Exit

По традиция започваме публикациите в новия пролетен априлски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с най-новите стихове на култовата му редакторка д-р Ивона Иванова – един от неговите най-силни, талантливи и мрачни автори. Животът е смърт, погром и катастрофа, а когато потърсиш изход от всичко, се оказва, че не съществува дори вход.

 

Социална агнозия

Аз ще бъда вечно чужденец за себе си
Албер Камю

идваш в свят предварително затоплен
за теб
една комфортна атмосфера
семейство и приятели
гледаш филми защото са ти казали
че трябва да ги гледаш
четеш книги в които пише
как точно трябва да се чувстваш
ако имаш повече късмет
откриваш виното
накрая си отиваш
и всички казват че са те познавали

 

Амитриптилин

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо

първия път когато те познах
поникнах в теб
детелина с три листа
проби лявата камера
на сърцето ти
нямахме късмет
но имаше много сълзи Бог
отчаяние
буркани със задавени мечти
обеща ми да не бъда тъжна
но това не се оправя с антидепресанти
с липсата ти
и със самонараняване

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо
влакът ще блъсне
първо самотата ни

 

Дразнеща празнота

не знам как се гледа орхидея
ще се доверя на инстинкта си
и ще чакам да умре

 

Мартенски хроники

алена смърт
краси ревера ти
пижо и пенда
обесени на конеца


Емоционална анестезия

синини по коленете
мусака във фурната
куха романтика
мечтая да затисна с тиксо
устните ти за да спрат
шибаните празни обещания
ще ти върнат гривната
която ми подари
след аутопсията

 

Нигредо

не те обичам
защото не слушаш достатъчно pearl jam

* В психологията Карл Юнг обяснява нигредо като момент на максимално отчаяние, което е предпоставка за личностно израстване.

 

Анхедония

досадни са всички думи
илюзии влюбвания
и изстрели в тъмното
не се плаши
както напиването
всяка голяма любов
завършва с повръщане

 

болезненото усещане за липса на усещания

вървях механично и тихо
през градините на живота
застанах на ръба на пропастта
и някой ми дръпна връзката на обувката

 

Парализа на чувствата

да ме обичаш е все едно
да намираш за красиви розите
кой за бога харесва рози

*Във фразеологични съчетания думите Бог и Господ се пишат с малка буква.

 

Атипична депресия

толкова си талантлив
а се погубваш с поезия


Big little lies

аз вярвам в теб
ти вярваш в лъжите си
това е причината
да се нуждая от малки розови хапчета
за да функционирам

 

Аяуаска

ако искаш да разбереш какво чувствам към теб
не опитвай поезията ми никога

 

Асистолия

ние знаем всичко за теб

треперя на колене пред поезията си
сърцето ми се побърква и спира

те знаят всичко за мен

 

Exit

в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments