Ивайло Мерджанов – Любов без заглавие

Мистичният пролетен вятър на култовия Ивайло Мерджанов маха главата на априлския брой 10 на списание „Нова асоциална поезия“ още в първия ден на неговото съществуване. Иво е като концлагерите – след него не може да се пише поезия, а само да се умира и обича.

 

сатори

няма значение
обичаш ли ме
не ме ли обичаш –
факта че те има
вече спасява

 

постижение на духа

целия ми опит с живота
беше за да дойде този миг
ето го дойде
и в него си само ти

 

врати, разтворени широко към пустинята

/Сен-Джон Перс, Изгнание/

в поезията има два пътя
1) да оправяш света
2) да оправяш себе си

и двете са
изгубени каузи

 

кръв

заедно сме болката
с теб не творим нищо
не създаваме общ свят
и двамата сме рушители
и на действителността
и на любовта си

Бог да
ни е на помощ

 

всеки за себе си
дявол за нас

Боже, толкова много Любов,
на кого да Я дам?

/Жара Гавран/

вместо с обич
да съюзим
души

ние се разделяме
всеки
по пътя си

да търсим древния
призрак на име
любов

да загинем
в мрак изоставени
изгубени

под ледения
поглед
на химерата

загробила
повече
хора
от

световна
война

да изгорим
да живеем
и умрем

сами
от любов

сами
сами
сами

 

не ми вярвай

любовта е най-великия и достоен
опит в който човек се проваля

и си отива

 

да оставиш нещо вечно

един ден любовта
ще убие поезията

 

изгубения рай

ребро адамово –
трябваше да си жена
а ти си поет

 

двете царици на сърцето ми. и ти

любовта и лудостта
са единственото което
ми помага да вървя още
един ден и още една нощ

знам че си
до мен и в двете

 

свободна воля

напред има два пътя –
единия води до теб а по
другия стигам при теб

избирай

 

фройд да го духа

твърде ценна си
за да те профукам
с ебане гняв мрак
и поезия

 

можеш да замениш стих с идея

«човешките измислици мразя»

/псалом 118/

твърдиш уверено всеки стих
е от дявола но от кого тогава е
стихът че всеки стих е от дявола

 

архетипна ода за юнг

юнг минава в строг костюм
през розова гора от курове
и обмисля статия
как е излекувал
много шизофрении

 

като врабче след ядрена война

заслужаваше ли си целия ад на самотата липсата болката
наивните отчаяни стихове невъзможността да изразя

ужасът на разболяното си битие пустотата на живеенето
като след ядрена война гневът безсмислието лудостта

заслужаваше ли си безумието питам и отговора тук слита
кротко като слънчев лъч бързо като врабче срещнах теб да

 

залезът на боговете
и да свири хенри пърсел

поезията и в любовта не помага
вие си мислите че ще оправим с нея света

 

идеология

никаква кауза освен любовна
не си заслужава смъртта но пък
смъртта не си заслужавa за нищо

 

остани будна тази нощ

не ме оставяй да вярвам на
демона на самотата този глас
който слушам от години и който
един ден ще унищожа със себе си

 

любимо куче на име блонди

догато откачах от любов
вие помислихте че си
бия чекии в стихове

 

обичай с поезия

и нека смъртта разбере
че победителя
не е тя

 

лъжа за всичко

лъжа се – че мога без теб
лъжа те – че не мога без теб
любовта е проверката на Бог
която не издържах никога

 

втора апология

поезията е светлина
между две кофти ебанета

 

сен-джон перс преминава термопилите и се замисля

камъни да бях поливал със сълзите си
вместо тия стихове да пиша

щеше досега
да е пораснало дърво

 

стой тук

основно свойство на любовта
е да те изтормозва до поболяване
и после да си отива върни се

 

дзен за поезията

любовта се твори
не само
когато си гол

 

философия на познанието

всяка идея
е предпоследна

 

щастието настъпи

извадих сърцето
трепанирах мозъка
изтръгнах душата си
оттогава съм весел
почти всеки ден

 

смирение

щом си отида оттук
ще намеря демона
на похотта и лъжата
който ни срещна
и ще плюя
в муцуната му

 

сума на гениите

цялoто любовно творчество
се свежда до това че на единия
му се ебе повече отколкото му се
умира и обратното другото е поезия
lost highway мартен и полуделия вече гоя
щизофренни елементи в творчеството на
шостакович психомагия юнгата чичо кока плюс
оргия неебящия аз кастанеда на хартийки за свиване
и как душата се отнася към архитектурата
адорно високата естетика на насирането
диотима магически театър не за всеки
заедно с голямото рацио айнщайн
в науката си бие чекии и лъска
грифа цигулката до блясък

 

истината е намерена

съжалявам за всеки ден на земята
съжалявам за всеки опит да бъда себе си
съжалявам за всеки опит за любов

 

изповед на очевидното

от теб нататък
никога няма да се върна
в онова което
наричаш живот

 

голямата хармония на вселената

поетите плачат и пишат
музите се друсат и се ебът

 

в празната читалня на сърцето
с малко аверинцев накрая

само тази която обичам не чува гласа ми

/Робер Деснос/

никога обичания не чете дълго
писаниците на другия
след като е строшил сърцето му
и зафърлил душата му в огъня и бездната
на самотата любовта и нищото
обяснението тук е просто –
никой няма силата да вижда
какво се случва с човека
който обича него и то
с вярност отчаяно отдадено
до кръв до болка до кост
докрай и без край
безсмислено
и завинаги


невъзможно е слаба работа

сигурно се чудиш
как черен дракон може
да се влюби съвсем кротко
в нежна малка пеперуда
отговарям ти така –
за злото няма предели
за любовта също тя е Бога
който досега никога не е
шепнал в сърцето ти

 

световно гробище любов

вече не искам
да ме спасяваш
искам да си отида
вкъщи – отвъд
и нищо друго

 

от ада нататък е любов

любовта властва вечно
в слепия ужас на всяко защо
спасението като неминуемо
отровна жълта светлина
висока летва пред поетите

 

нищо по-лесно от любовта

ти удължаваш любовта ми
и скъсяваш живота ми

само обич за теб

 

и в това няма победа има любов

липсата ти е огромна като смъртта
любовта ми ще надмогне и двете

 

три реда за сърцето ти

живеем ли за любовта като истина
говорим за безсмъртие и начало
смъртта се плаши само от любов

прочети го пак това

 

*
любовта не се побира в живота

слънца
сияйте в погледа й

звезди
пазете пътя й

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018

Comments

comments