Иван Георгиев – Дървото на живота

Чудесно завръщане след дълго отсъствие на потъващия пиян кораб на списание Нова Асоциална Поезия на Иван Георгиев, който ще ни покаже дървото на живота през абордажа на таланта и дните си.

Ива Спиридонова

 

дървото на живота

всяка сутрин
през процепа
на стената си
надничах
и гледах деца
как се катерят
по дървото отсреща
как се смеят
и обичат

сякаш беше игра
това изкачване
като сън
това слизане
и като никога
навън
всичко бе прекрасно
плавно
безопасно
и красиво

а всъщност просто
мравки пъплеха
по дървото
на живота

 

опитай

напълни сърцето ми
с нещо
или не го докосвай
но моля те
не го наричай любов
не му давай име

напълни тялото си
с кръвта христова
повърни
което е в повече
и не чакай
докосването
свещта
знака
потопа
греха

аз отдавна тека
там където тупти
земята ти

 

тъжните лисици

рязко крещи
тишината
път проправя
през главите
на иглата
с която шия
сърцата на хората
по реверите

с тъжните лисици
за яка

 

на март

плъховете напускат първи
потъващия кораб
но това не им пречи
да са плъхове
нито да се качат отново
с усмивка на палач
докато мачтите в сърцето ти
се чупят
и кораба в ума ти
потъва

 

*
опитвам да съм готин
непорочен
нося черни очила и риза
играя го трезвен от ден
знам какво ме чака
пред деветата порта съм
в джоба си имам
половинка уиски
пакет презервативи
и страшен кокаин

не съм сигурен
че ще ме вземат
за пазач на портата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments