Мария Ергина – Световъртежи

Радостни сме да приветстваме отново след няколко месечно отсъствие Мария Ергина на електронните страници на списание „Нова Асоциална Поезия“. Авторката е родена на 01.02.1997г., в град Добринище. Понастоящем живее в Пловдив, където изучава лингвистика и маркетинг в Пловдивския университет.

 

*
какво като
бях издигнал
тая дига
тя дойде
помете всичко
и сега сърцето ми
лежи
на дъното
на душата й
по-страшното обаче е
че там то
продължава да бие

 

*
и ето там
на последния перон
от последния вагон
показваш глава
за последно
търсиш ме
сред тълпата
но мен ме няма
изгубен съм
без теб

 

*
близо си до брега
където е акустирало
сърцето ми
прекалено далеч
си вече
за да се върнеш
обратно

 

Световъртежи

едва се откъснах
от устните й напоени с уиски
усещам световъртеж
виждам проблясъци
от улични лампи
някак размазано се сменят
зелено
жълто
червено
чувам клаксони
и крещящи хора
световъртеж
не знам накъде съм тръгнал
но продължавам да вървя
накрая се оказа
че съм следвал аромата й
световъртежи и още уиски
по-нататък..

не си спомням

 

Среднощно представление

шепота в тишината
те издава
лекото кикотене
притъпено
с ръка на устата
ме карат да се усмихна
отварям едва едното си око
и се мъча да те видя в тъмното
скачаш отгоре ми
горещото ти тяло
вече лежи на моето
галиш лицето ми
целуваш ме с нежните си устни
и оставяш следи по врата ми
свалям тениската ти
следва кратка пауза
за още целувки
свалям и остатъка
още не мога да те видя добре
но тялото ти
е най-познатата ми територия
изучил всяка извивка
с езика си съм
обхождал всяко твое кътче
продължаваме..
и не след дълго
чувам стон
последван от още няколко
едва поемаш въздух преди
да издадеш и последния..
чуват се фойерверки
май идваха от съседния блок
но аз съм сигурен че зарята
беше от теб
и дори в малката ни
тъмна стая
шоуто беше вълшебно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments