Дейвид Бауи – Черна звезда (авторски превод от английски – Петър Канев)

Завършваме днешните публикации в мартенския брой 9 на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ с авторските преводи на Дейвид Бауи на един от най-добрите преводачи на „рок-поезия“ у нас – д-р Петър Канев.

 

Из “Черна звезда” (2016)

В деня на екзекуцията само жена коленичи и се засмя.
В центъра на всичко – твоите очи.
Нещо се случи, в деня, когато той умря.
Духът му се издигна на метър и отстъпи встрани.
Някой друг зае неговото място и смело проплака:
– Аз съм черна звезда! Аз съм черна звезда!
Аз не съм поп-звезда!
Аз съм черна звезда.

 

ПОДВИЖНИ ПЯСЪЦИ

На ръба на златния заник
чезна в костюма на Алистър Кроули
във въображаемото.
Живея в ням филм
за свещеното кралство на Химлер
в бленувана реалност.
Ужасен съм от крайната цел,
тикан към разярената бездна,
аз нямам вече сила въобще.
Не, нямам вече сили въобще.
Аз съм фалшивото име,
проблеснало в погледа
на Грета Гарбо.
Аз – живо доказателство
за всичките лъжи
на Уинстън Чърчил.
Аз съм съдба.
Разпънат в хаоса на мрак и тъмнина,
в които всички виждат целите в мишените,
неземно симетрични.
Да целуна ли зъбите на усойницата?
Да оглася ли по площадите им
смъртта на човека?
В подвижните пясъци
на своите мисли потъвам
и нямам вече сили въобще.
Не вярвам в себе си,
не се самозалъгвам с вяра.
Познанието идва заедно със смъртта.
Да, знанието идва само със смъртта.
Аз, а, а, а…
Не съм пророк, не съм и първобитен,
а просто смъртен с потенциал
на свръхчовек
и оцелявам като супермен,
но дори и окован в тесния мозък на хомо сапиенс,
аз не мога да откъсна очи
от Величието на Спасението,
от шибаната вяра,
но в какво да вярвате аз няма да ви обяснявам,
а вие ще ми обясните всичко
в следващия филм с Бриджит Бардо.
Потънал в пясъчен въртоп
на мои мисли,
аз нямам вече силата въобще,
не, нямам вече силата въобще.
Не вярвам в себе си,
не се самозалъгвам с вяра.
Познанието идва заедно със смъртта.
Да, знанието идва само със смъртта.
Аз, а, а, а…

Не вярвай в себе си,
не се самозалъгвай с вяра.
Познанието идва заедно със смъртта.
Да, знанието идва само със смъртта.
Да, а, а, а…

 

ГЕРОИ

Да скочим искам
като делфини,
както делфините плуват.
И аз ще съм цар, а ти – царица.
Ще бъдем герои,
поне за един ден.
Помня го ясно –
изправени сме пред стената
и стрелците стрелят в главите ни,
а ние се целуваме,
сякаш никой не може да падне.
Защото никой не може да падне.
Срамът остана с тях,
а ние победихме
завинаги,
герои – поне в този ден.
Защото можем да сме герои,
поне за един ден.

 

КАТО ЖАРАВА

Тук ще живеем, в този ужасяващ град
с ценоразписи за всеки мозък –
всеки мозък ще изстискат тук
в юмрук.
И стените ще имат очи,
И вратите ще имат уши.
И животите ни са за тях играчки.
Но тук пак ще танцуваме
в техния мрак,
като жарава.

Като жарава
носят ни и ни въртят,
и въртят ни, и въртят.
Смаляваме е в тези времена
като жарава
и бавно догаряме,
бавно изгаряме
като жарава.
В тези дни – най-странните от всички.
В тези нощ – най-тъмните въобще.
Но кой знае?
Екове в безкрайни зали.
Кой знае
какво може, какво ще да стане
след всичките тези години тук
като жарава –
раздухват ни още и още
– жарава
въртят ни пак, отново и отново –
ужас, надвиснал отгоре,
страхът смразява ни отдолу
и бавно изгаряме,
бавно догаряме,
въртят ни в кръг,
въртят ни пак, и пак,
но в центъра сме ние,
но центърът сме ние –
жаравата

– жарава.

 

ЖЕГА

В капан между скалите,
заклещен във водопада.
Песента на прахта.
Светът ще свърши днес.
Нощта пада вечно.
Паун в снега.
И си казвам: не знам кой съм аз.
И си казвам: не, не знам кой съм.
Баща ми е беглец от затвора.
Аз мога да те обичам,
само като мразя него.
Но това не е истина.
Прекалено силни думи.
Той вярваше, че любовта е крадла.
Курвите и любовта.
Крадците на любов.
И аз съм ясновидец,
но аз съм лъжец,
и ясновидец съм,
но съм лъжец.
И си казвам: не знам кой съм аз.
И си казвам: не, не знам кой съм.
Баща ми е беглец от затвора.

 

ПОД ПРЕСА

Преса
смазва ме
Преса за всеки тук
Преса, способна да събори сграда
Разкъсва семейства
Праща хора на улицата
Ужас е да разбереш
какъв е този свят,
да гледаш най-добрите ти приятели
как крещят:
Пуснете ме навън от тук,
Да се молят за утре
Да се издигнем пак…
Да ба да ба ду… и…
Преса
Хората на улицата
Под преса
Хората на улицата
Преса – пръска мозъка ми на пода
В бездъждовните дни, в които винаги ръми…
Преса върху тълпата на площада
Завърта я като слепец
Дойдохме с любов, но тя беше смазана, изхвърлена,
Защо защо любов любов
Лудостта се хили под пресата, която ни пречупи
Не можем ли да си дадем още поне един шанс?
Защо не дадем на любовта още един шанс
Защо не дадем любовта любовта любовта любовта
Любовта това овехтяло слово
Любовта тази дръзка връхлитаща грижа
За хората, (за тълпите на улицата),
За хората на ръба на нощта
Любовта (хората на улицата)
Любовта дръзва да смени погледа ни
Да смени грижата ни
Към нас самите
За нас самите
И това е последният ни танц,
За нас самите
Това е последният ни танц,
Това сме ние
ние истинските
ние самите
под преса.

 

МЪЖЪТ, КОЙТО ПРОДАДЕ СВЕТА

Когато изкачихме онази стълба,
говорехме за нявгашното време.
Не съм бил там до сега,
а онзи ме нарече свой приятел.
Наистина се изненадах,
че стоим лице в лице,
че можех да му проговоря и в очите.
А мислех досега, че е умрял самотен
още в прастари времена…

– О, не, не и аз – ми каза той –
Аз никога не изпускам контрола.
И сега ти стоиш лице в лице
с мъжа, който продаде света.

Засмях се и ведро се здрависах,
Разтърсих му енергично ръката,
А после му обърнах гръб
И се върнах на обратно –
Към земята,
Където бродя от години.
И гледам и се чудя
И гледам към милионите по нея.
Не трябваше ли всичките да сме умрели
Самотни досега,
В прастари времена
И още преди хиляди години…

– О, не, не и аз – ми каза той –
Аз никога не изпускам контрола.
И сега ти стоиш лице в лице
с мъжа, който продаде света ти.

 

ТОВА НЕ Е АМЕРИКА

Това не е Америка.
Трала-лала-ла.
Късче от теб,
късчето в мен
ще умре,
защото това не е Америка.

Нищо не цъфтя тази пролет,
но обещай да не гледаш,
защото това не е чудо.

Имаше времена,
когато бурята беше толкова кристално чиста
под най-голямото небе, което някога си виждал…

Защото това не е Америка,
това не е…

Снежният човек се топи от отвътре.
Сокол кръжи към земята.
Кърваво-червен е
утрешният облак.

Късче от теб,
късчето в мен
ще умре.

Защото това не е Америка…

А имаше времена, когато
във вятъра вееше такава младост,
че това беше най-голямото небе,
най-чистото небе, което някога си виждал…

Но това не е Америка…
Това не е…
Трала-лала-ла.

 

СТРАХ МЕ Е ОТ АМЕРИКАНЦИ

Джони е в Америка,
където никой от никого не се нуждае
и дори не се преструват.
Джони е от Америка.
Джони иска самолет.
Джони иска минет.
Джони иска жена.
Джони иска ташак.
Джони е Америка.
Страх ме от американци.
Страх ме е от света.
Страх ме, че не мога да му помогна.
Страх ме е, че не мога…

Джони е в Америка,
Джони гледа звездите,
Джони си реши косата.
Джони иска путка в колата.
Джони е в Америка.
Джони е Америка.
Страх ме от американци.
Страх ме е от света.
Страх ме, че не мога да му помогна.
Страх ме е, че не мога…
Господ е американец.
Господ е американец.
Джони е Америка.

 

ЗДРАВЕЙ КОСМОНАФТЧЕ

Здравей, космическо момче.
Изплъзваш се сега,
но силуетът ти изгледа стационарен.
Свободно си, но мобилният ти звъни.
И аз искам свобода.
Искаш ли момичета?
Или момчета?
Обърка се и това в тези времена…
Но лунният пясък ще те покрие,
лунният прах ще те скрие.
Убива ме,
убива ме този хаос.
Сбогом, любов!
Чао-чао, любов!
Убива ме този хаос!
Сбогом любов!
Чао-чао, любов!
Чао-чао, любов!
Здравей, космонафтче!

 

ДОЛАРОВИ ДНИ

Умирам.
Да ви тръшна по гръб,
да ви преметна пак отново и отново.
Тези олигарси с уста, натъпкани с телефони.
Тогава и сега.
И ние – кучки – разкъсваме списанията с наши снимки.
Опитвам се.
Не мога да повярвам, че дори за миг ще ви забравя.
Опитвам се.
Умирам за това.
Умирам.
Доларови дни и секс за оцеляване.
Честта, захапала опашка на кълбо.
Пропадам там.
Доларови дни –
но нищо са за мен
и нищо не откривам в тях.
И ако не виждам пред очите си
вечно зелените
английски поля,
в които волно да тичам –
всичко друго
е нищо за мен,
не виждам нищо там.
Къде са?
Опитвам се да ги открия.
Умирам за това.
Опитвам се.
Умирам затова.
Умирам.

 

ЛАЗАР

Виж насам – аз съм в рая.
Имам рани – невидими за никой.
Драмата ми – не могат да ми я откраднат.
Всеки ме познава сега.
Виж ме, бе – аз съм в опасност.
Нямам вече какво да губя.
Толкова дрогиран съм,
че мозъкът ми се огъва.
Мобилният ми пада под леглото.
Ей, аз ли съм това?
Като цар живях в Ню Йорк.
Изхарчваха парите ми до дупка,
но ме вълнуваше само твоето дупе.
Този път или без път.
Но знаеш, че ще полетя свободен.
Също като синята птица.
О да, ще полетя свободен.
Също като синя птица.
Не ти ли прилича тя на мен?

 

ЧЕТВЪРТЪЧНО ДЕТЕ

Цял живот така се мъчих
да дам най-доброто от мен,
да направя най-доброто,
но нищо не се получи – все едно.

Нещо от мен остана отвъд –
шепот за надежда, шепот гаснещ.
Може би роден съм в друго време –
разполовен съм – там живее
другата ми половина.

Но бутни в утре,
там, където наистина имам шанс.
Блъсни ме в утре,
там, където всичко си идва на мястото.
Тласни ме в утре –
да видя миналото си да си тръгва.
Хвърли ме в утре! –
Само за теб в живота си
не съжалявам.

А родих се четвъртъчно дете –
Понеделник, вторник, сряда и…
бях роден.

За да заспя, трябва да плаче сърцето ми.
Но нищо не ме подготви за твоята усмивка –
светкавицата в тъмнината на духа ми,
невинността на ръцете ти –
хвърли ме с тях!
Бутни ме в утре,
там където наистина имам шанс.
Блъсни ме в утре,
там, където всичко си идва на мястото.
Тласни ме в утре –
да видя миналото си да си тръгва,
Хвърли ме в утре! –
Само за теб в живота си
не съжалявам.

А родил съм се четвъртъчно дете –
Четвъртъчно дете.

….

И така продължавам,
Просто нещотърсач,
Самотна душа,
Последният от мечтателите…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments