Людмила Петрова – Заземяване

Продължаваме днешните публикации в списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на Людмила Петрова, сестрата на поетесата Ася Палева от Своге.  Писането на двете сестри е по своему доста своеобразно & особено интересно, и се отличава с подчертано християнско отношение към света, миксирано с болезнена ирония и елементи на социална гротеска. Вдъхновението е примка на шията и единствената сигурност, която можем да имаме е, че цял живот чакаме любовта да ритне столчето под краката ни.

 

Сигурност

В кърпа вързано
ни е само небето,
а вдъхновението
е примка на шията.

 

Перли

Притихва космическият прах
в тайнството на мидите.
Раждат се звезди.

 

Обич

Сърцето ми е
от мемори пяна –
съхранява всичко
и има място за още.

 

Самосъжаление

Веем своето робство
като знаме.
Освобождението ни
е в порция кебапчета
с бира.
Вием венци
от самосъжаление.
После ги правим
на хербарий
и ги трупаме
в главите си.
Предизвикваме задръстване.
Прозорците на
мисълта тъмнеят.
Лекуваме депресия.

 

Заземяване

Връзвам панделки
на залеза.
В погледа ми
се отразяват нарциси.
Празни думи
на меден разказвач
галят минутите.
Увивам в целофан
мечтателя в себе си.

 

Урбанистично

Изпрах мисълта си,
прострях я на телта,
отгоре прелетяха
влюбени гълъби.
В далечината
самотен скитник
потъва в тълпата.
Деца търсят врата
към невероятното.
Пред мен е
саксията на цветето.
Там крия ключа
за сърцето си.
На входа на деня
стои табела „Изход“.
Изсъхна и стана
по-цветна мисълта.
Прана е с первол.

 

Простете

Троха по троха,
залък по залък –
храня ви със себе си.
Искам прошка
за това.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments