Ася Палева – Борба

Животът е борба, агонална отчаяна битка със самите нас. Един болезнен поглед, изпълнен с мрачна ирония и горчива надежда, към най-женския месец от календара на личния ни апокалипсис – март. Представяме ви новите стихове на Ася Палева, едната от двете сестри поетеси от град Своге, които формират почетното представителство на Нова асоциална поезия в родния град на вожда и учителя на литературното движение – Александър Вутимски.

 

Борба

В най-женския
месец
с най-непредвидимото
време
продължавам
да се боря
с мъжкия
си характер.
Битката е
неравна
и най-вече
невъзможна.

 

Увивам се
с целофан,
до себе си
поставям
момини сълзи
и нарциси,
завръзвам се
с панделка
от обещания
и се връчвам
на теб –
мечтателка,
увита
в целофан.

 

Без хляб,
но с табакера
пълна,
с кибрит,
със страх
от бъдещето
чакаме само
и единствено
вишневия цвят
на идващата
пролет.

 

Стъкмяваме
някакви венци,
превиваме шия
и за ден
сме патриоти.
Роби
с тъмнеещи
очи,
за които
поколенията
няма да си спомнят.

 

Устни,
солени от сълзи,
бръчки –
живи спомени
от младостта,
тяло на старица
изплува от тъмното,
за да ми напомни,
че най-голямото
имане
е живота.

 

Битка

Никога
не сме там,
където ни е
мястото.
Боли ни
най-силно,
когато
сме отчаяни.
Вечно се
борим
с другите,
а битката
е със
самите нас.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments