Георги Бутраков – Пуританът на разрухата

В края на света на мартенския брой 9 на нашето електронно издание казваме – добре дошъл на Георги Бутраков в рубриката hard core.

 

Пуританът на разрухата

Невинността е наметнала
Мантията на развалата.
Искаме добрата страна на злото.
Коката да не е разредена,
Уискито да не е менте,
Клошарите ни да са пълни
Със житейска мъдрост.
Да цитират Хайдегер.
Цинизма е новия романтизъм.
Вулгарността се котира.
Искаме кръвта да не мирише
И секса да е без последствия.
Well let me tell you , love!
You take some,
You take it all.

 

Детето на автогарата

Има
Скъп дамски часовник,
Стотинките в джоба ти
И баща вкъщи,
Където и да е това.
Научил се е да чете
От табелите на автобусите
И ги рецитира, като
Стихове на Блейк.
Детето на автогарата
Е тривиална тема за стихчета.
Детето на автогарата иска глътка
От бирата ми.
Детето на автогарата не е толкова важно.
Но искаше да ви попитам:
Колко струват две кюфтета и филия хляб?

 

Bullshit

Понася се,
Когато подминаваш.
Успявам, някак си, тогава,
Да сместя глава между редовете.

Ала спираш се понякога,
От злоба ли, от що?
От проста куртоазия?

И след едно небрежно
„Как си?“
Едвам одържам изповедите.
Биологичният ми часовник
Се настройва на класика
И две врабчета изкълвават
Дроба ми.

Не съм Прометей,
Но скалата е студена,
А огъня го открадна
Оня със зелените чорапогащи.
Взе ме за богат, глупака!

Обичам те,
Когато подминаваш.
Сечи ръцете протегнати!
Не учи просяците на гордост.
Кой, приел я, не мрази милостинята?
Не желае отмъщение?

На който има, ще му се даде…
Всичко е наред…
Няма страшно…
Подмини!

Уча се – гледайки те отзад,
А напред ще те живея

 

Поезията ми

Събирам счупени стъкла,
Посредствени метафори.
Винаги съм знаел,
Че струвам повече
На вторични

 

Загубата става невъзможна

Намразих себе си до
Толкова
Че заприлича на
Любов

 

Преувеличавам

Студени вестници и
Топло здрасти.
Ловци на плъхове и
Събирачи на чувства.
Хамелнският ловец
Да го духа
Напразно.
И втора серия
На Том и Джери
В Pornhub.
Цинизма царува над всичко,
Ебаните се гордеят с ебането.
Не знам защо,
Все още,
Някаква любов
Ви се върти в главите…

 

Доказателства

Има ме в седем снимки.
В спомена на двама души.
В няколко петна.

Има ме по документи.
Има ме в регистрите
На НАП.

Имам личен лекар тук,
Макар и да не ме е виждал.
Барманите ще потвърдят че съществувам,
Но не ми знаят името.

Една счетоводителка знае за мен…

Има ме в няколко акта и
В едно съдебно дело

А иначе има ли ме?

 

Утре е Сряда… отново

Ядеш и сереш и…
Горе-долу това е.
И хиляда Исуса на хиляда кръста
Не променят уравнението
?=0
И хиляда бащи ще изоставят децата си,
Докато успееш да си избършеш задника.
Господи, това е депресиращо!
Айде по-весело,
Все пак
Можеш да хапваш вишнево сладко
И да четеш Чехов,или да гледаш порно
Върху тоалетната чиния
И някой ден да изоставиш детето си и ти,
Та да ядеш и сереш на спокойствие.
Sounds like a plan!
В хороскопа ми пише,
Че ми е спукана работата
И, че фаянса в банята е за смяна.
Винаги познават, мамка му!
Обявата до него ми предлага 10% отстъпка
На чугунена вана, ако отида с жена си.
Е тези не са познали.
Вече трети ден е Сряда,
Нищо чудно, че хороскопа е толкова точен.
Хвърлям ези-тура, за да реша
Дали да си приготвя коктейл с белина.
Мамка му!
Цепнатините между гредореда ме обраха
С лев и шейсет.
Всеки гледа да намаже.
Аз също – филия вишнево сладко
И обратно в кенефа.
Утре е Сряда .
Да не забравя да си взема вестник

 

God’s away on business

 

Циркова музика

Клоуните не са страшни.
Не са и смешни, по дяволите
За какво, за какво са тогава?

Истински акробати са нужни,
Та да увиснат на въжето.
Виж как се люлеят езиците!

Брадатата лейди е класи над мен.
Вири нос из къдрите.

Но все пак си плащам билета
И
Любезно изчаквам реда си.

 

Белези

Татуираните празни обещания,
Издраната кожа,
Кръвта в мивката.
Под покритата с мастило
Плът
Не се чете
Какво искахме някога…

 

Любовният ми живот

Дамата
В бившата зелена рокля,
С гнездо от присмехулници
Под левия клепач,
Ми е тъкмо по мярка,
Когато баровете затварят.

Диана със счупен крак,
В безлунна нощ,
Идеално знае как се чувствам
Във вторник.

И колко Немезиди
Са изрязали символите си
По кожата ми.

А богиня на самотата
Няма още
Къде са спали пишещите митологии?

Лишили са ни от най-добрата
Сексуална фантазия.

 

Комфорт

Удобно ми е тук,
В тази плът и тази кръв,
Души,духове и призраци,
Утехи
Не са ме блазнили.
А можеше да бъда паяк,
С крака изпружени в готовност,
Във всяка посока.
С кокаинова паяжина
И гарантирана плячка.
Но не бях,Уви…

Удобно ми е тук,
В тази плът и тази кръв.
Твоите
Никога не са ме блазнили.
А можеше да бъда дима,
Цигарения дим,
Докосващ устните ти.
Но не бях , Уви…

Удобно ми е тук,
В тази плът и тази кръв.
Хляба и виното
Никога не са ме блазнили.
А можеше да бъда
Въздишка от оргазъм.
Половин секунда
Между щастието и края.
Но не бях, Уви…

 

Утеха

Ако някога загубя
Безполезността си,
Тогава ще намеря
Вашата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments