Стефания Милева – Осем минути

Животът не е нищо друго, освен осемте минути след угасването на слънцето, когато можем да успеем единствено да се запомним за вечността. Защото имаме само тази свобода. Представяме ви новите стихове на Стефания Милева в пролетния апокалипсис на списание „Нова Асоциална Поезия“.

 

Свободата
да бъдеш
никой
там където
всеки
е някой

 

*
Слънчев
лъч
прободе
слепоочието
и
сънят
изтече

 

Пеперудите в стомаха
не се опитвай
да ги давиш
в алкохол
не питай
паяка
дали на паяжината
да ги обесиш
не ги застрелвай
със топлийки
остави ги
нека пърхат
ще се самоубият
изгаряйки
във любовта

 

Самотата
след теб:
тичам
към
себе си
падам
в прегръдките си

 

Отидох
за хляб
свършил
останали
само
зрелища
купих едно
ще го сготвя
с кисело зеле
с винце
ще го полея
за какво
ми е хляб
от него
се дебелее

 

Ако
слънцето
угасне
ще имаме
само
осем минути
светлина
да се запомним
за всички
животи
напред

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments