Стойко Русев – Зараза

Представяме ви новите стихове на Стойко Русев, който след известно отсъствие, отново се завръща на страниците на списанието. Авторът, който е от Свиленград и е завършил предприемачество, споделя за себе си следното: „Пиша от 17-годишен. Привличат ме темите за грозните неща – насекоми, вредители и космология. Никога не съм чел особено много поезия, тоест не съм копирал поне съзнателно никой. Главното ми желание е текстовете ми да са реални и да описват по-мрачни обществени процеси или неприятни чувства, например, изчезването на съдържанието в масовата култура и нейната повърхностност, плът и герои.“

 

Зараза

тече от катетъра на кошмарите
към душата ми
всяко съмнение
е смъртна опасност
всяка пречка
планинска верига
отвъд облаците
само саботиране

също вали сняг
но само понякога

 

Парчета плът

ти
аз
всички които познаваш
няма да са тук винаги
но тези които
продадат себе си
за вещи
са ходещи трупове

невежеството
ги пази от истината
но не и от последствията

 

Часовник на абсурда

механизма на кухия ми мускул спира всеки път когато те видя
хрущялните зъбни колела
се огъват под напрежението
дъхът ми секва за милисекунда

без смазката на усмивките ти
умирам бавно

 

Празен

неразбиращите споглеждания
и неловките усмивки
изгарят лицето ми
затихващите симпатии
затишия преди буря
тя отмина
отломките падат
от дърветата

празен съм
всички си тръгнаха
остана само поезията

 

Началото на самотата

кръвта тече от дупката в гърба ми
истината блести в червено
до дръжката

сам съм
с болката
страха
премислянето

част от мен си отиде с теб
детската наивност
беше отвлечена
от педофила алчност

времето има много да лекува
може да се доверя изцяло
чак в следващия живот

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments