Божидарка Божинова – Любовта е за хищници

Между джаза на циганското лято и блуса на несбъднатата есен поезията на Божидарка Божинова танцува като Саломе по острието на бръснача и озъбената луна, защото любовта е за хищници, а в живота се случва само онова, което не ни е писано.

 

НЕ МИ Е ПИСАНО

Изобщо не ми е писано.
Даже не ми е до дишане.
Нито до смях.
Само мравки по кожата
пъплят с малки крачета
и ми напомнят, че още ме има.
Нощта не помага.
Като котките виждам в тъмното.
А луната е буца в гърлото,
камък в шепата,
предателски нож
в гърба на небето.
Не ми е писано.
И до теб.

 

НЕЖНА ОМРАЗА

Ако не пиша
за смърт и любов,
за нощта и за зимата,
сякаш не съм живяла.
И няма следи
по речните камъни.
И лятото е удавено.
Все някога ще изплувам
от него.
Луната ще падне
зад хоризонта.
И нежна омраза
ще драска по гърлото.
Стихът ми ще има вкус
на проклятие.

 

КУРШУМИ

Не ми подарявай
панделки –
ще направя примка
и ще обеся
тежката ти любов.
Не ми късай цветя –
ще ги запаля
и душата ти
ще избухне
в пламъци.
Подари ми
спасителна жилетка –
да ме пази
от куршумите
на очите ти.

 

НЕКА ДА ПОМЪЛЧИМ

Не обичам кратките думи
и късите дни.
Сякаш за миг се разпада
красивото.
Не обичам и ехото.
Да разтягам мигове
до безкрай и до скъсване.
Не ми разбърквай
цветята във вазата.
И косата.
И събраните миди
в синята купа.
Там им е мястото.
Не ги хвърляй обратно
във пясъка.

 

ДЪЖД

Оставяш ми
локви в душата.
Разсипани думи
ме хапят
и плача безкръвно.
Косата ми
е любовен камшик
по белия гръб
на спомена.
Имам белези,
но не помня защо
те обичам.

 

БОГ

Пътят към ада
се проправя
с език
между думите.
Ще те застрелям
с поглед
между очите,
ако не ме
прегърнеш.
Защото
нямам идея
кой дявол
ме накара
да те направя
Бог.

 

ДЖАЗ

някога
в далечното
циганско лято
джаз
се римуваше
с непорочната
страст
на сезона
някога
в отминала
несбъдната
есен

 

ОЗЪБЕНА ЛУНА

Момичето,
което се страхуваше
от сенки,
прегъна облака на две.
Луната днес
се е озъбила до бяло.
Поглъща сънища,
пътеки и очи.
А мракът дебне
като хищник.
Момичешки ръце
прегръщат спомен
и давят светлината
в него.

 

БЕЗСИЛИЕ

Напрегнато утро.
Тежък аромат на кафе
и на чужд парфюм.
Ухае на безсилие.
Подранила птица
се блъсна в прозореца.
Очите й ме пронизаха.
Видях
отражението си
в измъчените зеници.
Видях устните си
в ъгъла.
Не искам
да гледам изгрева.
Искам тихо и нежно
да приспя луната.

 

ЛЮБОВТА Е ЗА ХИЩНИЦИ

Ти си кърваво вино,
което така и не вкусих.
Чист хероин,
забранен за наивници.
Капка дъжд върху суха земя.
Недостатъчен.
Недостъпен.
Невинен и сладостен.
Аз съм разумно момиче.
Не посягам към дрогата.
И заспивам спокойна
и праведна.
Любовта е за хищници.
И щастливци.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments