Павел Павлов – Молотов

Предлагаме ви най-новите стихове на Павел Павлов – един от най-интересните и своеобразни автори на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Този път в текстовете му се преплитат приказни и социални елементи, за да създадат един истински коктейл Молотов, който авторът хвърля в лицето на света и живота.

 

Малката
кибритопродавачка
отдавна порасна.
Забрави кибрита
от детските си години
и се специализира
в молотов.
Подпалва пожари,
а краката й са
още по-изстинали.

 

*
Красотата ти е
психотронно оръжие,
в ръцете на луд.

Интелекта ти е
ядрен физик,
в униформата
на диктатор.

Душата ти е
невръстно хлапе,
похапващо захарно петле,
напуснало очертанията
на устните му.

Какъв шанс
бих имал,
попаднал веднъж
в обсега ти.

 

Пуша в леглото
с мисълта за теб.
Заспивам с идеята
за забравената цигара.
Будя се на пожар,
с мириса на сто и петнайсет
кутии изпушени цигари
от теб
и едната цигара,
която никога няма
да изпушим.

 

Пиша поезия с въглени
от кладата ми.
Черно-бяла, краен продукт
на крайностите.
Пътят към прогресията
минава през депресията.
Най-доброто гориво
за клади са сълзите,
материал съм в бонга
на господ, муза съм му,
въглена с който пише.

 

*
Съвременния роб празнува
освобождението,
поднася си венци
от кебапчета и кюфтета.
Очи тъмнеят,
глава се люшка,
със пълна уста
се мъчи да проклина
Вселената.
А свободата стои
тъжно затисната
в хербарий,
жадува някой
да и даде с шепи пръст,
мечтае за градина.

 

*
Вече е пролет,
а аз все още предъвквам
балсама ти за устни
с вкус на ягоди.

А ягодите скрити
някъде под снега ти,
седят и чакат моите лъчи
да изядат балсама.

 

На младини
Хензел и Гретел
се измъкнаха
от баба Яга,
но на стари години
хванаха диабет,
а баба Яга
е монопол
в търговията
с инсулин.

 

Синхроничност

Харесва ми
как ти хлопа
дъската и
аритмията,
която ми
докарва.

 

*
Звярът се комплексира.
Епилира се,
избръсна си краката,
оскуба си веждите.
А красавицата
от огледалото
като го видя
се счупи.

 

След като умря
баща им,
тримата братя
си разделиха
златната ябълка.
Най-големия
взе короната.
Средния
взе стеблото.
За малкия
останаха корените.
А от блъскането
с брадвите
ябълките окапаха
в гроба на баща им.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments