Емил Павлов – Сред черните дни

Сред черните мартенски дни започваме днешните публикации в нашето издание с нови стихове от Емил Павлов – един от най-знаковите автори на рубриката ни Нова асоциална класика. Когато поезията скача от прозореца, означава, че е свободна.

 

*
Не пречете на човека
да изпълни целта си.
Не искате да му помогнете –
това е разбираемо,
но недейте да го препъвате.
Подло е.
Оставете го на спокойствие,
да постигне мечтата си.

Оставиха го.
И той скочи от прозореца . . .

 

*
Алено цвете мое галено,
самотно себе си красиш,
сред бурените груби избуяло,
сред черните сухи тръни.
Светлина самичко на себе си даваш –
не чакай от другаде лъчи,
ще увехнеш ти, мое алено
цвете, сред черните дни.
По-добре те откъсвам веднага,
за да умреш.
Но красиво, нали?

 

*
Тихо.
Не вдигай шум.
Не се опитвай да ме вдигнеш
от калта.
Тя е топла
и никой друг не се
опитва да ми я отнеме.
Така съм си добре.

 

*
Ветровете на юг са топли и меки.
Нежността,
с която преминават през косите ми сутрин,
по удивителен начин ми напомня за
малките ѝ бели ръце,
с който ме прегръщаше.

Обратно на тях,
ветровете на север са сурови.
Леденият им пронизващ дъх
е достатъчно основание,
в обширните северни степи
да няма нито едно цвете.
Те са смразяващи
досущ като нейния поглед,
когато си отиде.
(никога няма да го забравя)

А ти, ветре,
задухал днес из софийските улици,
ти откъде идеш?

 

Дядо ги обиждаше на чайници

ЧАЙНИК – това е биещ на кухо съд,
който, напечен от жегата,
шумно изпуска пара
и се самолишава от съдържание.

Господи,
колко много чайници си сътворил…

 

На Ми

Не мога аз да обясня
такава обич – невъзможна
Не мога сълзите да спра
И болката не мога . . .

 

*
Тихи утрини
Бели ята
Необятно е
Нежно е
Синьо
Моята усмивка
Твоята малка ръка
И вълшебства
И влюбени мигове

 

*
Красиви дни
омагьосани нощи
и полет със птичето ято
с клонче вишни в ръка
и красива жена
и море
и лазури
и лято

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments