Райна Вакова – Сънят не се е състоял

Завършваме днешните публикации в пролетния брой на списание „Нова асоциална поезия“ с един поетичен глас, който много уважаваме, ценим и обичаме – Райна Вакова от Плевен – винаги изненадваща, винаги непредвидима с интересната си, своеобразна поезия, приличаща ту на красивия, експресивно романтичен лиризъм на Тракъл, ту на жестокия северен вятър, който оголва безпощадно сърцето ни, за да го погребе и възкреси в непомерната си лекота и ласка.

 

*
Око на сърна
е езерото от желания
и не заспива.

 

Сънят не се е състоял

Когато седна зад пианото,
гълъби кацат на прозореца ми.
Днес го оставих отворен,
но силни са звуците.
Плашат се.
Мислех, че някой ще кацне
на клавиша, който не стигам
и ще клъвне нотата,
която винаги ми присяда.
Лалетата, отгледани в хармония,
при тази липса ще се разпаднат
на езичета.
Ъглите ще заченат сенки,
но гълъбите не виждат трохите,
които си ми оставил.
Виждат само мен зад пианото
и отражението ми в огледалото.
Мислят, че не съм сама.
После в лекия мед на съня им
липата с растящите ни букви
ще бъде горящо гнездо.
Небето гладно и топло
мелодията ехо ще направи.

 

*
С всичките ми мъртви роли
славеите блудстват.
Декорът се разпада.
Кафе по устните засъхва.
Дано по-скоро се обади
гарван, за да повярвам
в истината.

 

*
Бял сняг, светещи думи,
но не достига млечен път.
Едно измамно съвършенство
на кривите огледала
е благодарно.
Дали да не подпаля църква
и да избягам към морето
с онази любов от пръв поглед,
на която са способни
само хората с фенери?

 

*
Със стихове платих
съдбата си на смъртна
и топля чуждите стени
на сънища.
Там някой е зазидал
най-простите ми радости,
големите заблуди
и виждам как на
Господ му омекват коленете,
повтаряйки безкрайната
човешка слабост.

 

*
Уморена да ме хипнотизираш,
ти купих слънчеви очила.
Сега левитирам.
Крепя се с една ръка
на бастуна на самотата
и не мога да си спомня
никой минал живот.

 

Понеже не обичам разделите

Да ме заровят по очи.
Последното сбогом
е татуирано
на гърба ми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments