Надежда Тошкова – Историята в себе си

Най-новите стихове на Надежда Тошкова разказват история, завършваща в теб самия, където никога не си сам, защото си с този, без когото не можеш. Прочетете я.

Ива Спиридонова

 

*
Само онзи,
когото обичаш,
може да ти подари
самота.

 

*
Затвори тази книга.
Нека историята в нея заспи,
а фразите ѝ се прегърнат
в тясното пространство
на сключени страници
с въздишка на облекчение.

Остави буквите
да се смесят помежду си
и намерят най-близката си
по трептене,
докато не образуват нови,
чисти думи,
сред които точки и запетаи
да бъдат естественото спокойствие
на идеята
за едно ново начало.

Нека се случи.
Запази удивителната на възторга
за онзи момент, в който
дори многоточието
ще ти бъде недостатъчно,
но усещанията ще стигат.

И прегърни
историята в себе си.

 

*
безсилие –
вместо ръце –
чукове

 

Днес

пиянството
на един народ
доведе само
до всеобщо
повръщане

 

*
всяка жена
може да ти бъде
небе

не всяка –
покрив

но само една –
поезия

и тя
ще ти даде
всичко

 

Panic room

оттеглям се
в камерата на сърцето си

при теб
е винаги сигурно

 

*
едно ребро
дадено назаем
не те прави
Господ

отдръпни
хищните си ръце
от тялото ми

насила
може да отнемеш
само (от) себе си

 

*
Oтказах се
да бъда достатъчна.

Непосилно е,
дори невъзможно.

Искам просто
да съм част от някого.
В мен да го има.

И без тази част
да не можем.

 

*
любовта
е всичко

и причина
и оправдание

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments