Димитър Пенчев – Потоп

Избягвам да се занимавам професионално с каквото и да е, за да не изпадам в рутина, която отнема сензитивната същност на индивида и пречупва реалността в контролируеми граници. Все неща пречещи на мултиплицирането и възприемането на изкуството върху и от широките народни маси. Светът трябва да усеща движението на кръвта в себе си, светът трябва да се осмели да напусне собствените си граници.

Димитър Пенчев

 

Потоп

Не съм те пил,
а се стичаш
в сърцето ми.

Моля те
не го отнасяй.

 

*
Облечена в облаци,
луната зъзне,
не би се влюбила
в нищо слънчево,
което
ще я накара
да ги съблече.

 

*
Реших да измеря
трайността на любовта.

Оказа се снежен отпечатък
на нейната сянка.

Слънцето се смееше.

 

*
Далеч,
отдалеч,
най-далеч.

Радвам ти се
като на бог,
който не знае,
че ме има.

 

*
Без теб
сърцето ми бие
по навик,
колкото
да не умре
от тъжен пулс,
решил да се
самоубие
с безразличието
на права
непрекъсната
линия.

 

*
Мога да
се събера
в дланите ти
само ако
ги разтвориш
и пак ги събереш.

Нарича се прегръдка.

 

*
Цигареният дим
полудява,
когато пуша
без теб.
Превръща се
в демон от
черни мисли,
готов да удуши
всяка мисъл,
дръзнала да мечтае
устните ти.

 

*
Тяло до тяло –
безразлични.

Душата ми плаче
за половинката,
която не си ти.

 

*
споменът
за теб е
избледняла
касова бележка
няма дати
няма имена
хвърлям я в коша
и натискам Delete

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments