Десислава Събкова – Реброто ти

Започваме днешните публикации в електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на Десислава Събкова, която в този брой се завръща към традиционната за себе си любовна тематика. Любовта е съзнанието, че не можеш да направиш нищо и това е нейната цена. Авторката, млад художник и юрист от Великотърновския университет може много в писането и изкуството и всеки път загатва, че още нищо не сме видели.

 

*
Бог извади реброто ти
и от него създаде
мен за теб,
но защо забрави
за любовта ни?

 

Любов

какво можеш да направиш ти
нищо
какво мога да направя аз
същото.

 

Неизвестно

отброявам дните
до момента,
в който
най-накрая
ще спра
да пиша,
защото тогава
ще означава,
че съм щастлива.

 

*
вече се научих
вместо свещи
да си паля цигара
ползите са, че
първо намалявам броя им
и второ пътят далече оттук
идва по-бързо.

 

Градацията на любовта

вчера ми казваш
„Обичам те! „
днес се промени в
„Ако стане стане.. „

 

Обява:

0тварям
бардак за
емоционални просяци.
Офертата на деня:
взимаш сърцето ми
връщаш го на парчета.

 

Цената на любовта

грешна си
когато си чужда
за това те разкъсват
с погледи

грешна си
когато си ничия
за това езиците им
те очернят

но най-грешна си
когато си тяхна
само тогава
си позволяват
да изтръгнат сърцето ти
и само тогава наистина те боли

 

изнеВЯРА

вярата
в лъжата
че някой може
да обикне душата ти
повече от
телесното удоволствие

 

*
Докато любовта ни
е записана в червената книга
ще се реем
над ръба на скалите
и морската вода няма да ни застига.
Само ме следвай.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments