Георги Славов – Черните кръгове

Завършваме днешните публикации в студената мартенска пролет на брой 9 на списание „Нова Асоциална Поезия“ с новите чудесни стихове на 19-годишния журналист от „Монитор“ и студент по английска филология в СУ – Георги Славов, който пише все по-силно и убедително в новия си жесток и безкомпромисен като гилотина на описващо черни кръгове виенско колело, поетичен стил.

 

Черните кръгове не изчезват

Черните кръгове около очите ти
Не умора
Не са от безсъние
Не от празници

Вродени са
Така ще е с надбягване с времето

Създаваш ленти като сянка от прожектор
Изстиваш след всяко представление
За да се запалиш всеки път различно

Черни кръговете не изчезват
След всяка промяна

Така е писано в старите писма
Надеждите стоят на прага

 

Мъдростта на загиващия при победа

Магията ми в калта се скри
Империята ми е рало заорало

Ръката ти една събори
Каквото другите ръцe
Повече от твоята

Градиха през нощта

Да победим успяхме
Стоя над теб
И ми е топло щом ти пазя сянка
От слънчеви лъчи отдолу

И усещам че е лято
Някъде в октомври

 

Забранен плодът е най-вкусен

В пепелниците на времето

Двама борят се за слънцето

Кривите ръце на премалялата умора

От пластмаса е бомбоубежището

Петият конник безконен пристига
И търси втория за дуел на времето

Кой ще остане в думите на сенките
Залезът на хиляди слънца сдвоени

 

Разбрах, че съм поет
Когато бях на морето
Пред морето
На плажа

Вместо да плувам срещу вълните

Съзерцавах на плажа
Четях Лилиев
Понякога ми се плува

 

Тора Бора

Колкото си струва
Безценно е да си себе си
Не мога да платя без ресто

 

Толкова е очевидно уж

Корковата тапа отвътре
Вижда само пробождащо желязо
Искащо да изтегли сърцето й

Под къдриците крие
Нещо отдавна изгубено
Мечти ли или пеперуди

 

По бронята ми ръжда

Инфектираните дъждове
Не ме засягат особено
Но когато не вали ме хваща страх

 

Загинал в ръжта по пладне

Легнах да почина
И починах
Повече аз нямам сили
От прегръдка на пръста
Да се отдръпна с воля

 

Модернизъм

Както така те обичам повече от себе си
Така ти си повече изведнъж отколкото те обичам
И не знам какво забравям
И знам че така е по-добре

 

Странен любовен триъгълник

Аз който приличам на нещо като себе си
и
Другото ми аз което прилича на нещо като теб

 

Катарзис

В детството си бил съм
Щастлив
Сега съм поет
За теб

 

Кафир*

Този който крие истината
Няма друг Бог освен Бог

В името на страшния ден
Покажи ни пътя
На тези които са го изкривили
И кривналите

 

*Кафир или кяфир (كافر ; мн. ч. كفّار куффар) – неверник, човек който не вярва в Аллах нито в това, че Мухаммад е негов последен пратеник

 

Това в което вярваш
Ти
Никой молитвеник никога не ще прости
Няма тук молитва никъде
За ръцете на един човек
В различните посоки разпиляни

Другата ръка напред към осветленото махало

И нека нощите да са безсънни

Когато всичко свърши
И се ударят на часовника стрелките

Тогава Нищо няма да се случи
И ще съм доволен
И ще е достатъчно

И нека нощите да са безсънни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments