Мария Стоянова – Между две дръпвания

С удоволствие ви представяме може би най-силната публикация досега на Мария Стоянова в електронно списание „Нова Асоциална Поезия“. Мария пише все по-ярко и убедително, както и традиционно радва със стиховете си публиката на НАСП по време на ежемесечните ни асоциални четения в София и страната.

 

влюбих се в смъртта
когато тя спря дъха ти
с прегръдка
за да диша вместо теб
и знам
там някъде
ти си влюбен в живота
който ме люлее
в обятията си
и живее вместо мен

 

страхувам се
че ако спра да те пиша
ще трябва да те изживея

 

водиш вързани на каишка
думите си
в парка на желанията
моите свободни и радостни
тичат към тях
и дълго ги целуват
с влажни езици
аз тихо
с очи те моля
освободи ги
за да се насладим
на играта им

 

събирам те
късче
по
късче
така
както те разкъсах
от любов

 

между две дръпвания
свеждам очите си
тук си
цял си
откри ме
не успях
да прикрия следите си

 

всяка болка
има естествена смърт
моята
умира в ръцете ти

 

страхът ти олово
хвърлям в огъня
после с голи ръце
го спасявам
в студените води
на своите чувства
иди си спокоен
ще спиш като къпан
вече няма да ме сънуваш

 

ризата ти
падна на пода ми
а той е мръсен
кален е
от обувките
на мъже
стъпквали
белите си ризи

 

заслушваш се
когато я тананикам
унася те
залива те
песента ми
звукът на сълзите
копнежът за друг

 

обсесията
че ще ме изоставиш
е принудата
да бягам
от теб
компулсивно

 

отвътре съм празна
изгризана от нямане
опустошена от липси
разрушена от загуби
напусната от нужди
необитавана от обичане

 

между
безумието на страстта
и
ужаса от разпада
има
една ръка разстояние
моята

 

оцелявам
след теб
изправена
на огневата линия
дълго след края
на военните действия
чакайки вест
за примирие

 

пред стените
на моето тяло
запали огньове
стана топло
разнежих се
после в пожар
ме погълна
горя
без да искам
да знам
че угаснеш ли
аз ще съм въглен
който рони се
и при първия дъжд
от сълзи
става кал

 

ти
отчаян
би допуснал
грижа
утеха
любов

аз
исках да умра
преди теб

 

само една дума
ти казах
на тръгване
остани
но ти не я чу
затова останах само аз

 

колко пъти
трябва да те изгубя
за да разбера
че губя себе си
такава
каквато обичах
теб

колко пъти
трябва да те намеря
за да разбера
че съм те измислила
за да съществувам
аз

 

между мен и теб
има хиляди километри
от думи
в които се разминаваме
без да се намираме
в този живот

затова толкова бързаме
към следващия

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments