Христина Гутева – Дневна луна

На границата между зимната нощ и дневната луна завършваме днешните публикации в списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на Христина Гутева, чийто лапидарен, ударен, характерен стил не може да бъде сбъркан. Авторката инжектира в тъканта на поетичното си небе поредната свръхдоза концентрирана емоция, с която традиционно печели все повече читатели.

 

*
Две кучета
и две сини очи
все още чувам реката.

 

*
Сълзите ми
знаят пътя към теб

ако не умееш да плуваш
не ги призовавай.

 

*
Дневна луна

целувката изпревари
чувствата ни.

 

Когато сърцата ни говорят
един език
устните се отварят
единственото
за целувка.

 

*

Всяка стъпка мъти водата.
По дъното
съкровища чакат
вратата да се отвори.

 

*

Животът
няма да ти каже
дали ме обичаш,
попитай смъртта си.

 

*
Жива е водата в мен,
2 молекули поезия
и една любов.

 

*
Отсъствието ти
ме убива
все повече ставам теб.

 

*
Дори когато
посоката е ясна,
пътуването винаги в мъгла е.

 

Има врати
които
не могат да бъдат затворени
защото
никога не ги е имало.

 

*
Птица съм,
най-лесният начин
да ме убиеш е
като ми отнемеш
небето.

 

*
След всяка изгубена любов
остава
още повече любов.

 

*
Няма лечение за онова,
което не се е случило
между нас

 

*
Липсваш ми –
не са думи за отсъствие,
а за присъствие на празнота.

 

*
Единствено смъртта
може да съживи
мъртвороденият.

 

*
Така трудно се намират
книги за самоубийство

аз намерих теб.

 

Затишие след буря

гласът ми отлетя
да търси
разпилените думи.

 

Обичам те
не
защото си ти
а защото съм аз.

 

Не знам къде си

но знам
че и аз съм там

защото

не се откривам в себе си.

 

*
Да твърдя,
че пиша поезия,
е все едно да казвам,
че съм Бог.

 

Вчера
празнувах
радост и болка
днес
лекувам
празника в мълчание.

 

*
Забравата е мястото
където
живее спомена
за онова
което предстои да се случи.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments