Ая Бсесо – Несъвместимост

Ая Бсесо е родена на 28.08.1997г. в гр. София, където и живее. Завършва столичното училище 133 СОУ „А.С.Пушкин“, а след това изучава медицина в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Има публикации в издания като „Пулс“, „Ретро“ и др., а на националния литературен конкурс „Златен пегас“ през 2015г. получава трета награда. Понастоящем публикува творчеството си в личната си фейсбук страница, както и в електронното издание „Нова асоциална поезия“.

 

Несъвместимост

„Защо не пишеш за мен?“,
попита разочаровано
„Защото те живея“,
отговорих,
но след това опитах
да направя и двете –
ти завърши като
вкаменелост върху листа,
а аз като рана
от отсъствието ти
в живота ми

 

и си я спомням
тая любов
че беше с вкус
на черешово сладко
на малини
на 97% тъмен шоколад
тръпчива
и от сладост
чак ми горчеше
по устните
спомням си я
с дъх на портокали
аромат на мускус
на нещо екзотично
на нещо еротично също
тая любов
ме събличаше
отвътре-навън
само с поглед
и освен кожата
душата ми настръхваше също
тая любов
ми беше като
картина на сюрреалист –
напълно непонятна,
но измамно красива
и ето я
как и до днес
все ме подмамва
да пребивавам
единствено
в спомените за нея
между параметрите
на съществуването й
в миниатюрния й
откъслечен
далечен
отминал свят

и от толкова
спомняне
на тая любов
не мога
да си създам
спомен
за нова

 

*
ти си
пъпната ми връв
към миналото
усукал си се
около мен
и не пускаш
и ме задушаваш
ако не се
откъсна
от теб
никога
няма
да проплача
и да заживея
отново

 

*
преди беше
лесно
изправях се
срещу
страховете си
срещу
формата им
гледахме се
в очите
дълго
и опознавателно
докато слабите
им места
не се превърнеха
в моя сила

сега обаче
имам нови
страхове –
безплътни
и невидими;
а как да преборя
враг, когото
не виждам?

 

Укротяване на опърничавата
Но не по Шекспир

до един се опитаха
да усмирят
непослушанието ми:
да ме откажат
да бъркам с пръсти
в буркана със сладкото
да не ходя така –
с ожулено по коленете
и дланите…
(а пък аз обичам
да се обличам
в раните си!)
да си прибирам
хвърчащите коси
зад ушите
и да си слагам
рокли понякога
и да кръстосвам
под тях
крак
върху
крак…
и да спра
с този култ
над плътта
и с това
любопитство
да го пратя
по дяволите
(любопитно ми е
и себе си там
да пратя даже!)
да угася
огньовете си
до въглен
и да спра
да се догонвам
с ветровете
да спра
да си точа езика,
че болял…
че бил остър…
че и аз съм била…
ос(тр)а…
… острие на нож
смъртоносно
като хванеш –
и реже до кокъл…

до един се опитваха
да укротяват
опърничавата,
но никой
не се опитваше
да я обича

такава

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments