Александър Арнаудов – Ангелът на бащата

С настоящата публикация поставяме своеобразен рекорд за нашето списание „Нова Асоциална Поезия“ – предлагаме ви нови 36 стихотворения на 19-годишния Александър Арнаудов, който благодарение на таланта и поддържането на постоянно високо ниво в писането си се наложи като един от най-стойностните и важни поетически гласове на нашата литературна група едва след няколко запомнящи се появявания на страниците на електронното ни издание.

 

семейство

оставаме деца
без тях
не можем да
направим наши

 

обич

щастието
да отваряш сърцето ми
с трясъка на врати
невидими за никой друг

 

жигосан

кожа
зашила лице
с отворени очи
за да издържи болката
от течащата светлина
която запълва
формата на сърцето

 

учим се от цветята
да растем сами
в градина от думи
в чиято кал
апокалипсисът
ще разцъфне

 

моят грях

обичах теб
колкото Бог
така се изпада от рая
на любовта

 

страст

никоя дрога
не може
да те убие
бързо колкото мен
когато влизам
във вените ти
и оставам там
за да издишам
като цигарен дим
душата ти

 

първичен инстинкт

смелост
означава
да се страхуваш
от себе си

 

почва

раждам се
от светлата страна
на един тъмен живот
на момче
пропаднало
в небето

 

в клетката
сърцето е корупция
любовта – престъпление
а царя на джунглата
седи на трона
до царя на небето
и пише стихове
за хранителната верига

 

кукловод

на Васил Прасков

в тайните стаи
на сърцето
дърпаш конци
три стъпки
пред Бог

 

слабост

признай си
че ми обеща
с мойта звезда
да паднеш и ти

 

отричане на нищожността

криеш всеки дявол
зад усмивката си
когато плачеш
изкушаваш
детето в мен
да си спомни
как е разбрало
какво значи любов

 

нощ

обитавам кошмар
в клиника
за душевно здрави
денят изтича в ръцете
на лечителя

 

сълза

единствената
солена вода
са очите
където огледалото
лъже повече
от хората

 

часовник

пясъчното сърце помни
денят
когато се роди
ухаеше на сълзи
в ръцете ми
а сега времето ти изтича
с друг

 

сърдечен порок

разхождаш се
по правата линия
на сърцето
с върха на пръстите
отваряш скоба
в сънната артерия
на чувствата

 

зависим

единствената
смърт
е любовта
предозирала
с един грам
от сърцето

 

стриптийз

сам
се научих
как да се събличам
от мислите
че съм щастлив

 

оставаш

от сълзите ти
плета въжета
за да се спусна
надолу в теб
където ще намеря
края на сърцето

 

валентинка

ще ти дам
всичко това
което вече
го няма

 

едип

изгонен
в очите
избодени от студа
с които ме гледаш
след всяка
прегръдка

 

надрусан

думите ти
ти са сърце
без тема
и елементи
на разсъждение

 

духай

чупя прозореца
на света
и скачам
за да гълташ
стъклата

 

рай

дом в който
ще те разкъсам
преди края
на борбата
за самосъхранение
докато се моля
Бог да ти прости
вместо мен

 

шифър

сърцето
има катинар
отключен
с буквите
на твоето име

 

*
единствената рана
която не боли
са шевовете
на думите
когато правиш
аутопсия на сърцето

 

танци

снежно
поле
под порой
от звезди
върху земята
на мъртвите хора

 

21 век

светците
шмъркат тамян
с вяра надежда
и любов

 

грехопадение

змията ми дава
две ябълки
едната е второто ми сърце
а другата
е на втората ми жена
която ме обича

 

дъга

колкото и далече
да отпътуваш
за да търсиш
щастие
важното е
да знаеш
къде си тръгнал
за да се върнеш
обратно
в сърцето ми

 

*
дългото утро
вика
диви зверове
които ще останат
след любовта
на глутницата

 

любов

когато съм бездомен
си спомни
небето
с което те прегърнах

 

*
слънцето свети
на бесилото
на последния ден
празнува
лъвът
бащата
и ангелът
на бащата

 

рожден ден

ако умра утре
първото нещо
което ще забравиш
е датата
когато се родих

 

вземи си я

късаш и хвърляш
кожата си
върху мен
когато се обичаме
само аз
и Бог
чуваме
тихата й молитва

 

отче наш

бащата
е само
обичта
на момчето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments