Ивайло Мерджанов – Бреш

Завършваме публикациите в първата студена, мистична нощ на списание „Нова Асоциална Поезия“ с щурм на чистото отчаяние – нови стихове на Ивайло Мерджанов, популярният, култов вожд и учител на асоциалното писане у нас. Добрият поет е мъртвият поет, но истинският е жив в болката, сърцето и агоналната си радост – отвъд света и поезията.

 

БЕЗНАЧАЛНИ СА САМОТИТЕ ВИ

/емилиян иванов – първи манифест на руптура/

любовта живее в брешът между
душите а руптурата се лекува по
Божията милост и воля с любов

 

ФАЛШ НАВСЯКЪДЕ, ФАЛШ И В МЕН

говоря ти че искам всичко
да свърши но всъщност искам
нещо между нас да почне
метаезик мразя го

 

ПОЕЗИЯ

толкова много глупости
заради премълчаното
и страшно обичам те

 

ЕЛЕГИЯ ЗА ПОЕТИТЕ

любовта е това което те убива
докато живееш свободен
от поезията

 

ДУША, ПОЕЗИЯ & ВРЕМЕ

поезията е нещо трайно но погледнато
откъм съществуването ни стиховете губят
обяснителната си точност спрямо душевното
ни състояние почти същия момент в който
ги напишем защото след миг вече нищо
не е същото обаче любовта не отпада

 

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

от това което си казал е по-важно това което си премълчал
от което е по-важно това което си писал
от което е по-важно това което си преживял

което погледнато откъм вечността
sub specie aeternitatis

е без значение

 

МАНАСТИР

искаш да свършим в манастир
напълно възможно е – аз ще лежа
под плоча до чимшира в двора му
а ти ще сърфираш в интернет

 

НЕ НА ДРОГАТА

откакто те видях нищо
освен отчаянието
не ме хваща както трябва

 

DIDACTICA MAGNA

страх те е че децата
ще бъдат като теб не се
тревожи те ще бъдат

по-злe

 

СЪАВТОР

часове пиша поема
за нежността любовта
но ивона добавя и болката
не забравяй болката
зеещите ни души

 

КОГАТО СИ ИСКАЛ ОБРАТНОТО

никой не бива да те съди
че волята на Господ е била
да оцелееш след несподелена

 

КЪДЕТО ТЪМНИНА НЯМА

/на александър иванов/

с всеки стих летяхме
все по-ниско все по-сами
и доближавахме Бог

 

ПРОТИВОРЕЧИЯ

знам какво ще се случи –
ще се напия и тази вечер и
ще обяснявам на други жени
че искам да ги чукам а за теб
ще оставя само сълзите че
не мога да бъда честен

 

ЯНУАРСКИ ЩУРМ НА ЧИСТОТО ОТЧАЯНИЕ

«вали сняг над концлагера софия»

/васил прасков/

казваш ми имаш един
процент от мен & времето ми и аз
нахлувам в този бреш като танкова армия –
с всички налични сили –
понеже е обичайно
да съм дълбоко под нулата

 

ДОКАТО СЪЩЕСТВУВАШ

всеки идва и откъртва парче
от същността ти докато от тебе
не остане само чиста любов

 

ВЕЧНО СЛЪНЦЕ

свободна си да подпалиш
всичко в мен сърце душа разум
а от пепелта и пламъците –
да си нарисуваш слънце

 

ПРАЗНИК НА ВЛЮБЕНИТЕ

не очаквам
да ме спасиш
да ми родиш деца
да си ми вярна
да направим дом
и прочие

очаквам
да продължиш
любовта
която
ме осакати

и да ме ликвидираш
окончателно

 

В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

ти празнуваше като византийска
императрица и ако зависеше от мен бих
ти организирал залез на империята
за да се забавляваш докрай

 

ДОБРИЯ ПОЕТ Е МЪРТВИЯ ПОЕТ

зад крехките рамене тъничките ръце бели
приковаващия очите ми поглед слабото тяло
черните коси и всичко което си усещам
наличие на дух който може да ме смаже

 

СМИРЕНО И СВЕТЛО

отиди където искаш
бъди с когото искаш

аз
те чакам

 

СВЕЩ

вратата на църквата е заключена късно
ти ме прегръщаш палим мислено свещ
сърцето ми бие като зверче в клетка

Господи запази я жива
по-силна е от мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments