Завършваме публикациите в първата студена, мистична нощ на списание „Нова Асоциална Поезия“ с щурм на чистото отчаяние – нови стихове на Ивайло Мерджанов, популярният, култов вожд и учител на асоциалното писане у нас. Добрият поет е мъртвият поет, но истинският е жив в болката, сърцето и агоналната си радост – отвъд света и поезията.
БЕЗНАЧАЛНИ СА САМОТИТЕ ВИ
/емилиян иванов – първи манифест на руптура/
любовта живее в брешът между
душите а руптурата се лекува по
Божията милост и воля с любов
ФАЛШ НАВСЯКЪДЕ, ФАЛШ И В МЕН
говоря ти че искам всичко
да свърши но всъщност искам
нещо между нас да почне
метаезик мразя го
ПОЕЗИЯ
толкова много глупости
заради премълчаното
и страшно обичам те
ЕЛЕГИЯ ЗА ПОЕТИТЕ
любовта е това което те убива
докато живееш свободен
от поезията
ДУША, ПОЕЗИЯ & ВРЕМЕ
поезията е нещо трайно но погледнато
откъм съществуването ни стиховете губят
обяснителната си точност спрямо душевното
ни състояние почти същия момент в който
ги напишем защото след миг вече нищо
не е същото обаче любовта не отпада
СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ
от това което си казал е по-важно това което си премълчал
от което е по-важно това което си писал
от което е по-важно това което си преживял
което погледнато откъм вечността
sub specie aeternitatis
е без значение
МАНАСТИР
искаш да свършим в манастир
напълно възможно е – аз ще лежа
под плоча до чимшира в двора му
а ти ще сърфираш в интернет
НЕ НА ДРОГАТА
откакто те видях нищо
освен отчаянието
не ме хваща както трябва
DIDACTICA MAGNA
страх те е че децата
ще бъдат като теб не се
тревожи те ще бъдат
по-злe
СЪАВТОР
часове пиша поема
за нежността любовта
но ивона добавя и болката
не забравяй болката
зеещите ни души
КОГАТО СИ ИСКАЛ ОБРАТНОТО
никой не бива да те съди
че волята на Господ е била
да оцелееш след несподелена
КЪДЕТО ТЪМНИНА НЯМА
/на александър иванов/
с всеки стих летяхме
все по-ниско все по-сами
и доближавахме Бог
ПРОТИВОРЕЧИЯ
знам какво ще се случи –
ще се напия и тази вечер и
ще обяснявам на други жени
че искам да ги чукам а за теб
ще оставя само сълзите че
не мога да бъда честен
ЯНУАРСКИ ЩУРМ НА ЧИСТОТО ОТЧАЯНИЕ
«вали сняг над концлагера софия»
/васил прасков/
казваш ми имаш един
процент от мен & времето ми и аз
нахлувам в този бреш като танкова армия –
с всички налични сили –
понеже е обичайно
да съм дълбоко под нулата
ДОКАТО СЪЩЕСТВУВАШ
всеки идва и откъртва парче
от същността ти докато от тебе
не остане само чиста любов
ВЕЧНО СЛЪНЦЕ
свободна си да подпалиш
всичко в мен сърце душа разум
а от пепелта и пламъците –
да си нарисуваш слънце
ПРАЗНИК НА ВЛЮБЕНИТЕ
не очаквам
да ме спасиш
да ми родиш деца
да си ми вярна
да направим дом
и прочие
очаквам
да продължиш
любовта
която
ме осакати
и да ме ликвидираш
окончателно
В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
ти празнуваше като византийска
императрица и ако зависеше от мен бих
ти организирал залез на империята
за да се забавляваш докрай
ДОБРИЯ ПОЕТ Е МЪРТВИЯ ПОЕТ
зад крехките рамене тъничките ръце бели
приковаващия очите ми поглед слабото тяло
черните коси и всичко което си усещам
наличие на дух който може да ме смаже
СМИРЕНО И СВЕТЛО
отиди където искаш
бъди с когото искаш
аз
те чакам
СВЕЩ
вратата на църквата е заключена късно
ти ме прегръщаш палим мислено свещ
сърцето ми бие като зверче в клетка
Господи запази я жива
по-силна е от мен
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018
