Ивона Иванова – Вродени пороци

Вродени пороци – няма по-подходящо заглавие за първата публикация в новия пролетен, мартенски брой на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“. Апокалиптичният вихър на нашето издание продължава с най-новите стихове на неговия редактор д-р Ивона Иванова, която за пореден път успешно лекува читателите си от смъртта и живота.

 

силвия плат

под стъкления похлупак
слънце плочки кучета
усещам че ще свърша
с глава пъхната във фурната
или ще скоча в реката
когато джобовете ми са пълни с камъни

 

хранителна пирамида

поетът е
диво зайче
с клепнали уши
иска ти се да го погалиш
но знаеш че няма какво да вечеряш

 

my disorder

ще пиша мрачни стихове
които няма да четеш
ще вляза в морето
и няма да се върна
ще се срещнем в друг живот
в който винаги ще закъснявам

 

вродени пороци

разпадането на връзките
е като разпадането
на тъканите
неизбежно
неосезаемо

 

сбогом лято

зачената през летните ваканции
науката излиза от оковите
но никой не успява да измери
колко тежи
тази огромна тъга
на брега на морето
през декември

 

wasted sunsets

зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш

 

маниакално-депресивна психоза

ела и не се появявай
лош пример за обичане съм
скрий си чувствата
кажи ми ги
настоявам да си тръгнеш
хвани ме за ръката заведи ме
на четвърти километър
там е хубаво топло и бяло
и си имам собствена стая

 

дом

мястото в което може да си сам
но да не се чувстваш абсолютно самотен
ти си къща без прозорци
нямаш минало и бъдеще
мебели и патос липсват
благодаря ти че си част от живота ми
и че не сме заедно

 

in the mood for love

в три сутринта
отиваш да пиеш вода
чувам как се отваря хладилника
чувам стъпките влачещи се по пода
и до мен ляга друг човек
сменили са те докато съм спала
сега си със съвсем друг смисъл
очи и преструвки
и не се влюбвам в теб повече никога

 

trainspotting

да бъдеш посредник на думите
не е лесно
да текат чрез теб чрез кръвта
чрез езика ти залепнал
на замръзналата лъжица
загрявам я приготвям памука
спринцовката
след това си дърпам последно
от твоите шепи
айде моля те стига глупости
филмът свърши

 

somebody else

иска ми се да не съм се раждала
ти предпочиташ да си чиста енергия
летяща в безплътното
аз мечтая да целувам хората
по топлите им устни
разминаваме се и в този живот
счупеното ми сърце носи щастие

 

искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 9, март, 2018

Comments

comments