Стефан Гончаров – Стръв

Поезията на Гончаров събира по парадоксален начин едновременно De profundis и танцът на Саломе по бръснача на отчаянието и жестокостта.

Лъчезар Лозанов

 

*
потъвам
в кал и сенки
наследени потоци
разлагаща се пръст
полудели вълни
гърчещи се
в ръцете на вятъра

всяко движение
заличава всяко следващо
всеки дъх потапя
нови брегове

 

удължаваш дните ми
презрелите рани
които времето отглежда
и изоставя
в градината на моята сянка
където спомени бълнуват
бъдещето си с теб
и сезоните се състезават
кой ще те посрещне пръв в ада
когато се върнеш при мен
и опитомиш вечността

 

стръв

чакам да те видя отново
с очи възпалени от цветята които
целувките ти засадиха около клепачите ми
около двете кални локви
в които споменът за тялото ти
се гърчи
като разполовена риба
захапала зеницата на смъртта си

 

среща в торино

коне се въргалят в потта ни
костите им пропукват тишината
солта превързва всяка рана
никой не смее да пристъпи
за да ги разтърве и обязди
а светлината
полудява помежду им

 

филология

пръстите ти
разчитат (на)
грозния почерк на тялото ми
всяко движение е
нова азбука
която вече знаеш наизуст
а езикът ти
превежда между редовете
премълчаното

 

*
повдигаш ме на пръсти
за да достигна
ореола около бедрата ти
протягаш ръката ми в посока
изгрева на твоето тяло
стискаш зъби
и аз отхапвам езика си
който ще цъфти в гърдите ни
цял живот

 

вълци

под снега ще ни заварят
преоблечени в камък
посинени и нахапани
задъхани от тишината
която пулсира помежду ни

 

*
гласът ти е
мълчанието на полуделите ми сънища
на кожени силуети
увити в отсъствието на изгрева
(и слънчевия му некролог) който
вятърът зарови
в подземието на твоето царство
където дори смъртта маха с опашка
на четири крака

 

летящо

във въздуха
всичко е сън
открити морета
и задгробни вечери

смъртта разперва устни
и полита надолу

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments