Красимир Вардиев – Завръщане

Имаме удоволствието да завършим февруарския брой 8 на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ с класика от (не)далечната 2011 година на любим наш автор – Красимир Вардиев и цикълът му „Завръщане“. Той е роден в Белослав през 1978 г. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. В периода 1998 – 2006 г. е носител на дванадесет литературни награди от национални конкурси, съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и участник в акцията „Улична поезия“, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб „Боян Пенев“ и артгрупа „Завой“. Дебютната му стихосбирка „Бордюр“ излиза през 2000 г. чрез конкурс на „Свободно поетическо общество“. През 2001 г. книгата получава наградата „Южна пролет“. Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine. Втората му стихосбирка „Симбиоза“ излиза през 2007 г., чрез конкурс на отдел „Култура“ на община Шумен. Третата му поетична книга „П(л)есен“ излиза в края на 2013 г. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад“, излязла в САЩ. Носител е на наградата за култура на Община Шумен за 2014 година. Негови текстове излизат през годините в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Ах, Мария“, „Северняк“, „Златоструй“ и сборниците „Невербална комуникация“ и „Наопаки“. За последната си стихосбирка „С(р)амота“, (Издателство „ДА“, декември 2016 г.) Красимир Вардиев получава Националната награда за поезия „Иван Николов“, 2017 г.

 

завръщане

1
върни се
в райската градина
дори
червеите
там
за теб
тъгуват

 

2
плодовете
там
сънуват
твоите зъби

 

3
лианите
жадуват
да прегърнат
белите ти
восъчни
ребра

 

4
при спомена
за стройното
ти тяло
езерото
се усмихва
на вълни

 

5
призракът
на старото ти куче
под пейката
сънува
и потръпва

 

6
мъхът зелен
под ябълката
пази още
форми
на тела

 

7
паяците
чули
че си идваш
ти плетат
чаршафи

 

8
цветовете
на дърветата
отлитат
всяка пролет
търсейки
косите ти

 

9
празният килер
сънува
празници

 

10
правнуците
на първата
ти котка
си разказват
легенди
за хора

 

11
пръснати
в тревите и цветята
мънистата
си мислят
че са камъни

 

12
ластичното родно
те притиска
краката
заприличват
на корени
дишай дълбоко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments