Христина Панджаридис – Ключ

Зимният брой 8 на списание „Нова Асоциална Поезия“ продължава своя мощен ход с новите стихове на една авторка, която много харесваме и сме радостни да я видим отново на електронните ни страници. Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин. Сътрудничила е с журналистически материали на много издания. Пише хайку и разкази. Печелила е втора награда за хумористичен разказ на тема „Криза“ в конкурса „Каунь 2010“ (Хасково); има две отличени хайку в Петия национален конкурс за хайку. Публикува във в. „Литературен вестник“, сп. „Знаци“, „Литературни Балкани“ и др. През 2011 публикува романа „Ярост“, написан в съавторство с Димитър Стоянов, през 2014 – романът „Ничия“, а през 2015 – романът „Някъде другаде“. Откъс от първия роман на руски език е публикуван във февруарския брой на международния литературно- публицистичен вестник „Интелигент“ – Москва. Миналата година излиза и дебютната книга с поезия на Христина Панджаридис със стихове и хайку – „В търсене на метафора“ (издателство Авалон, 2017).

 

Ключ

Задължителна част
от обзавеждането на къщата
пердета с цвят
на очите ти
на смях и на чай
чай и четене
задължителна част
от обзавеждането на къщата
трябва
да пазя ключа си

 

Съседите

Съседът от горния етаж
целува жена си
взима чантата с обяда
тръгва към служебния рейс
Жена му сяда във фиата
пали цигара
дава газ
прегазвайки изгрева

 

Събиране

Събирам млади приятели
родени след мен
не да се сбогувам с тях
а обратното
да ме надживеят

 

Разстояние

Между тях и нас
тревата
идеалите
разговорите за идеалната държава
и някой научен ред
наизуст

 

Порастване

Представите за любов се променят
иска да не я питат обича ли
защо утре
не сега
хмммм хмммммм хмм
да й отстъпва стоплената половина
и по-голямата сянка под лозницата

 

Поглежда нагоре

Случва се
сърцето отказва да чака промените
на земята
поглежда нагоре
небето обещава
по-скорошно сбъдване

 

Така ми отива

Лятната рокля
така ми отива
на луничките
на червилото
на пръстена
преди да потегли
към друга ръка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments