Александър Иванов – В навечерието на края

Днешните публикации в списание „Нова Асоциална Поезия“ продължават с новата зимна свръхдоза меланхолия, метафизика и апокалиптична отчаяна радост/радостно отчаяние на Александър Иванов – редактор на нашето електронно издание и водещ на четенията на групата по света и у нас.

 

клетва

протягам ръка към теб
и казвам три пъти да
на смъртта
защото тя е единственият
възможен свидетел
на любовта ни

 

теория на зависимостта

обичам трезвен
пиша трезвен
а когато не съм
съм просто щастлив

 

просто статус(и)

ако поезията беше
цирк
ти щеше да си най-големият
клоун
един добър жонгльор на думи
но никога истински

 

*
истинската и
вечна любов
съществува
и тя не е моята

 

живот

смъртта си остава
единствено блян
по невъзможното бъдеще

 

в навечерието на края

светът се разпада
като мен и теб

невъзможната любов
е завинаги цяла

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments