Днешните публикации в списание „Нова Асоциална Поезия“ продължават с новата зимна свръхдоза меланхолия, метафизика и апокалиптична отчаяна радост/радостно отчаяние на Александър Иванов – редактор на нашето електронно издание и водещ на четенията на групата по света и у нас.
клетва
протягам ръка към теб
и казвам три пъти да
на смъртта
защото тя е единственият
възможен свидетел
на любовта ни
теория на зависимостта
обичам трезвен
пиша трезвен
а когато не съм
съм просто щастлив
просто статус(и)
ако поезията беше
цирк
ти щеше да си най-големият
клоун
един добър жонгльор на думи
но никога истински
*
истинската и
вечна любов
съществува
и тя не е моята
живот
смъртта си остава
единствено блян
по невъзможното бъдеще
в навечерието на края
светът се разпада
като мен и теб
невъзможната любов
е завинаги цяла
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018
