Емилиян Иванов & Сейтън Димитров – От мрак и пепел съм заченат

Рубриката ни за колективно асоциално творчество „Изход“ се среща с „Нова асоциална класика“ в лицето на общия стих на култовия представител на търновския и общобългарски ъндърграунд Емилиян Иванов – един от най-знаковите и различни поети в рамките на НАСП и Сейтън Димитров. Последният е автор на романа „Вартос. Време на агония“, както и съосновател на литературно-философската група „Надгробен синтез“, която се състои основно от изброените по-горе съавтори.

 

*

От мрак и пепел съм заченат,
във плазма огнена, съм аз роден:
на пламъци, и на стомана разтопена –
съм в тѝгела живял. И видно е – съвсем:

По обгорената ми плът добре личи –
през нещо съм преминал – изпитания,
агония и ужаси във време – ничие:
години, за мен сътворени – невехнещи рани;

с единствената цел самотна: да покоря
самия Ад. На земна твърд, най-първо стъпих;
сред хора и животни; напуканата ѝ кора
на длъж и шир преминах – много пъти:

земята, за да покоря аз най-напред.
Напих се с леден въздух – по-кристално
чист от етера на времето – в далечния Тибет,
дори; с усещането на уханията – непрестанно

във въздуха сред таз земя, чиито господар,
аз станах;

капка по капка – събрах – от всички води
под небето:

от всички реки, езерата; блата и морета; от мъглата
отпих аз, дори; преплувах, сетне, океана; и накрай
почерпих и оттам: владетел станах – за нататък:
и на водата;

на часовете, гдето сумракът и здрача,
срещат се за миг със мрака леден…,
а с първите лъчи в небето, аз разбрах,

че Бог съм на своята, само, душа
[за съжаление, умоповреден].

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments