Мария Стоева – Докато те чаках бягах

На 14 февруари не можем да не започнем нашите публикации с традиционно хардкор любовната лирика на Мария Стоева – дипломиран философ от град Мадан. Любовта преминава всички граници и е уверена в правотата на всяко безумие, няма нищо по-актуално от Песен на песните и през 21 век, защото светът свърши именно с нея.

 

*
миг преди
да си тръгнеш
светлината
прокудено
ще ме върне
при теб

 

*
докато разнищваше
бягствата си
и тихо
се промъкваше
в чужди сърца –
на гости
докато
те чаках
бягах
имаше къде
чакаха ме
преди фатално
да сблъскаме
бягствата си

 

*
когато мълчанието ти
обясни
любовта
тогава ще обясня
свободата да си тръгна

 

*
нещо като
бегла
надежда
потъвам
безметежно
в неспасяемото
има твърде
много възможности
просто
не искам
да избирам

 

скъпо струва
болката
да нямаш
кратко
докосвам
болката
че си ме пуснал
след всяко
завръщане
се отдалечавам
все повече

 

отпрати ме
от мислите си
викай за помощ
разплитай плетеници чувства
иди
в манастир
ще те гледам
през очите
на всяка икона
която отчаяно молиш
да ме няма

 

пусто е
като в мислите ти
любовта остана
хваната в клетка
докато разчупвах
мълчанието
клетката ставаше
все по-тясна

 

и понеже премина
всички граници
друго не мога –
просто напускам предела

 

ако е любов
ще преживее бурите
ако е любов
ще прескочи бездната
ако е любов
ще е уверена
в правотата
на всяко безумие
ако е любов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments