Ася Палева – Вадя нож на мъртва скумрия

На свети Валентин и Трифон Зарезан продължаваме в стил Клод Шаброл, Хичкок и Патриша Хайсмит с най-новите стихове на Ася Палева от град Своге. Едната от двете сестри, ярки представители, на Нова Асоциална Поезия в родното място на Александър Вутимски.

 

Разлики

Различни сме –
аз виждам
загрижения ти
поглед,
ти пък –
петното
на блузата ми.
Нали света ни
е един и същ,
уж сме
устроени
еднакво,
а гледаме
различно.

 

Видях
как с теб
сме едно
във очите ти.
Затвори ги,
за да ни
спасиш
от света.

 

Вадя нож
на мъртва
скумрия.
С мазен
шлифер
и ухаеща
на парфюм
смело
крача към
финала
на уморения
ден.

 

По течението

Нося се
по течението
на живота,
влача се
сред патици
и риби.
Понякога
слагам
гумени
ръкавици
и отпушвам
канала
на емоциите.
Следва
игра
на криеница
с лошите
мисли.

 

Паяк
заплита
дантела
от сълзите ми.
Сърцето
ми е
рубин
в консервна
кутия,
потънала
в морето.

 

Празна
пощенска кутия
пред стара
селска къща.
Спукан улук
пее позабравена
песен.
Мазен англичанин
свива недоволно очи.
Следват формуляри
и евтин нотариален акт
за собственост.
А аз се питам:
де е България?!

 

14 февруари

Стринки, чичовци
и лелки,
самотни пъпчиви
тийнейджъри,
всички се бутат
да пускат
смс-си и валентинки
като за световно.
Жалко, само че я няма
любовта.

 

Той крачеше
към хоризонта
изправен
с каскет,
с криви зъби,
въоръжен
с тютюн, листи
и молив,
готов да
сътворява
собствения си
измислен свят,
в който
се чувства
съвършен,
чудният свят
на поета.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments