Стефан Вангелов – Безумие

Навън вали отново сняг, лошото време е вечно като края на света, а ние продължаваме публикациите в зимния брой 8 на списание „Нова Асоциална Поезия“ с „Безумие“-то на Стефан Вангелов, 12-класник от град Пловдив, който е и най-младият редактор на нашето електронно издание. Публикуваме ги с надежда, че скоро ще четем пак на една сцена, както бе по време на първото четене на НАСП в Пловдив, чийто съорганизатор бе именно той. Смъртта ни отнася с всяка дума, с която се разкриваме пред другите. Отнася ни отвъд.

 

безумие

когато вместо
любов
я наричаш
по име

 

поредна

смъртта ме отнася
с всяка дума
с която
се разкриваш
пред мен

 

удавяне

да гледам очите
в които потъвам
всеки ден
как се
отдалечават

 

видение

не вярвам
в думите
когато те имам
сънищата не са
реалност
а сърцето само
си шие раните

 

атракция

състояние
на душата
е когато те погледна
а ти вече знаеш
че те обичам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments