Анабела Крумова – Said and Done

Представяме ви новите стихове на 18-годишната Анабела Крумова от Димитровград – все по-различна, все по-асоциална, все по-убедителна. Всичко вече е написано, освен това, което е всичко.

 

никой не каза
колко време ще отнеме
отделянето
никой не разказа какво има
след това
другото ли е по петите ми
или е само безконечно ехо
следва ли
или преследва сетивата
съвестта на наркомана
има ли душа сред сушата
водата ли е всичко
което нямаме
там ли съм
дъното
или завършвам нечия чужда
бутилка
непознат живот ли е този
дете или вдовица стара
ще помаха ли отсрещния камък
на думата
ще се отмести ли назад
или ще остане
и ако остане
какъв ще бъде смисълът в борбата
ако в торбата само скали се
лутат
и някоя друга солета
на прах
прах
това ли е всичко
или има и нещо повече?
колко е повече
кой определя средата от трите нива на нищото
а на нещото?
кой е написал правилата
кой разчупва революцията
кой я потушава
и защо
защо окапват хората
защо е вечна есен
есента ли е сезонът
на разливането
и потъването в пръстта
ако това е всичко
ще изчакам
ще изкачвам вечно докато
намеря лято
в лятото думи
в думите вечност
и безсмъртен ще заспя
завинаги и малко
след това

 

*
трудно е да бъдеш писател тези
дни
граничи с невъзможното
всичко вече е said and done
няма изненади, няма опити за
изненади
Not everyone’s an artist but
everyone’s a fucking critic
и това е нормално
и крадено
всичко, написано до момента
е крадено
като заменим момента с монета
както направи и аутокоректа ми
нещата сякаш се изясняват
все повече и повече
всички са толкова нещастни, че
не можеш да разграничиш кой е
по-по-най
кой твори и кой не
всички сме твари
копия
поробени от копия на копия
на копия на копия
ко пия ли?
всичко
като всички
за каквото има лев
ето, пак стигнахме до монетите
винаги връщащи се на старта
повтарящи едно и също
действие, в очакване на
различен резултат
идиоти
оти, бе?
ми, не знам
що па не?!
и те така
и ние така
или иначе
все си оставаме същите
във всеки живот с все повече въпроси
и все по-малко търсене
на отговори
не, аз не съм съдник
умората си е умора
безсмъртното изчадие, дебнещо
зад всеки ъгъл
зад всяка рамка
и извън нея
но в нас
чука ни като орехи в ръцете на
монах
като бич
и в двата смисъла
в безброй мисли
размисли и здрасти
да, ама не
отдавна сме се ръкували и сбогували
отдавна звучи далечно, нали
а вечно?
хаха, страхливци,
поробени от американците и
тяхното порно
поправка: порнография*
животът е евтино
режисирано умиране
елементарен сюжет
преповтарящ се
не знам дали да се смея
или да плача
не съм по-различна от вас
а винаги съм желала да бъда
не, че сте говеда
не, че и аз не съм
така е създадено
игра
в която има само губещи
игра без изход
игра, в която сме само пешки
с дрешки или без
в гроба ни тикат
без колите и жените на
възрастта на по-малката ти
сестра, дечко
под земята това няма значение
вярвам, че там има само вода
има море някъде долу
и дави безсмислиците
а мен ще отнесе на плаж
озарен от залеза
надявам се барманите да си
заслужават чакането
Наздраве!

 

подреждам мисли
в редове
понякога на ред
едва намира място дума
и отпивам
да намеря хауса
в хауса себе си
в себе си музика
в музиката муза
в музата човек
в човека теб
минава ме
минаваме
покрай случайността
като забравено начало
всеки пали по цигара
да убием по̀ бързо времето
да се скрием по̀ бързо в себе си
нерези
нарези
белези
те и в гроба си остават
очертават епитафиите ни
по чужди порцеланови стени
да знаят хората
как щастливи сме били
и как това никога не е било
достатъчно

 

*
смешен елемент
с абсурдно име
химия
в мръсна чиния
с човешки останки
опитващ в нещо повече да се
превърне
да отвърне
на удара с обяснение
вратите с трясък да затвори
да обори отчаянието в бирите
да съживи рибите
да ги накара да говорят
без да спорят
да откачи умората
от кожата на человека
и с магия нежна
да събори времето от века
поколението Х или проект
без смисъл
с бунт или с оставка
съм оставил мойта мисъл
да се рее из пространството
описвайки го като
нещо между детски плач
и мъртво ехо

 

*
в разказите ви под екстази
намирам само думи метадон
опит за лечение
на чувства
и погром
средата е такава
началото и краят също
влакът подминава линиите
зениците гледат (прекалено) тъжно
за довиждане

 

Жени

допушвам
отпушвам каналите си с цигара
събута свита
засрамена цигара беше
и красива
вълнуваща нощ
вълни в очите ти
рисувах ги с бои
съборих и стените ти
в двореца влязох цял
масал
по масата насипани са само
стружки
вихрушките бушуват вместо рай и
трудно е приемането на
забравен тон
лебедови ноти късат и
последното перо
потапят го в мерло
и ме поглеждат

 

вината в нашите звезди
наливаме във две
високи чаши
и опиянени
заспиваме завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments