Весислава Савова – Калейдоскоп

Весислава Савова – един много знаков и обичан български хайджин, поет и писател в последно време набляга на неособено типичния за географските ни ширини източен жанр наречен хайбун. Най-новите й авторски образци от него – в специализираната рубрика на списание „Нова асоциални поезия“ – „Източни пиеси“.

 

Калейдоскоп(но)

Завъртам малкото глобусче, останало от детството ми. Сега е толкова „фешън”. Освен това, на „уаби-саби” го докарвам – пукнато е точно там, където е някогашен СССР, очертанията са повторени с жълт маркер и залепени с прозрачно тиксо. Чакай малко! Даже пророчески звучи, нали? Освен това, в ръката ми се посипва прах от бивша Югославия. Стряскам котарака и кучето със смеха си – Китай, вече е Кит. Кого ли ще погълне в търбуха си?
Ама и аз започнах да философствам! Какво значение имат имената – на държави, градове, че и хора? Тези, последните, дори на глобуса ги няма!А и да ги имаше … „прах при праха” и така нататък. За пепел е рано.
Хм…. Кога ли ще спра да пуша? Да, ама тогава, как ще му „туря пепел”? На миналото, което все ме тегли назад. На бъдещето, което ме дърпа напред. Ще се разчекна, бе! Я да следвам принципа „тук и сега”, без да забравям за „уаби-саби”! Всичко е преходно и макар да е било, никога няма да се повтори точно по този начин.

шарени бонбонки
изпускам опаковката
на измития под

 

Зе-леее!

„Зеляроо, зеляро-ооо!” – така викаха едни мургави чичковци в детството ми и това, очевидно, бяха вълшебните думи за бабите, които грабваха чувалите и хукваха към тях. Известно време след това, в блоковете замирисваше на пръдня, но пък това караше другите чичковци, белите, да забърсват мустаци с ръкав, след като са отпили от едни много красиви шишенца, които тогава не разбирахме защо не ни ги даваха, да бодат в чиниите с кисело зеле, поръсено с олио и червен пипер и да подвикват: „Ох-х!”
По-късно, батковци (Ох-х!) извикваха: „Зеле-е!”, преди да ни снимат, за да ни накарат да се усмихваме. Да де, ама като чуехме „зеле” и все за онази миризма и чичковците – и бели, и мургави, – си спомняхме. Ето защо снимките от детството рядко са украсени с усмивки. Сигурно и затова са черно-бели. Знам ли?

българска роза
подлезите вече пълни
с магазини

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments