Анелия Тушкова – Стопявам се в дланта ти

В месеца на любовта ви предлагаме най-новите стихове на Анелия Тушкова – за обичането като пожар и стопяване. Този път тя е категорично гореща в мислите, изречени с очи.

Ива Спиридонова

 

*
стопявам се
в дланта ти
не се изпарявам
попивам
в кожата ти
и
влизам в теб
през порите
вътре съм
толкова е
странно
неловко
и различно
това твое вътре
от онова – вън

чувам как
циркулира кръвта
по вените ти
как упорито
сърцето блъска
в гърдите ти
долавям шепота
на клетките ти
те спорят

движа се
когато ти се движиш
ям когато ти ядеш
пия вода
щом ти сетиш жажда
спя при всяко твое заспиване
вдишвам и издишвам с теб

стопявам се
в дланта ти

така трябва да стане
с един от нас
за да сме заедно

 

*
ако
веднъж останем сами
няма да имаме спомени
няма да ни остане памет
няма да знаем кой кой е
ще сме бездиханни
загубили се един в друг
във водовъртежа
на страстта
ще сме без очи
без ръце
без устни
без тела
защото не ще се знае
къде започваш ти и къде аз

ако веднъж останем сами
ще е страшно
безпаметно
погубващо

 

*
докосна го
разпръсна огън в кръвта
засили пламъците
прокара невидими пръсти
по кожата
разгоря го
възпламени всяка клетка
с мисъл
запали дори
и най-студените части
на душата му
завладени от мрака
превърна ги в огнища
бушуващи, изгарящи

превзе го окончателно
сега той е пожар

 

*
вторачвам се в бездната
магнетична е
силна
вълнуваща
непредсказуема
по-прекрасна от светлината
тя също ме изпива
с бездънните си очи
зове ме
придърпва ме
сломява ме
подчинява ме
и аз се навеждам
и поглеждам в мрака й
томителен е
възбуждащ
нагнетяващ
вглеждам се в нея
и разбирам

с бездната отдавна сме едно
тъмно
обсебващо
студено
цяло

 

*
обесих я
а тя не издаде и звук
дори не помоли
за милост
не заплака
обесих я без капка жал
сега останах само аз
Тялото – черупка
искана от всички
искана така
както тя – невидимата
не бе потребна никому

душата умря
обесих я

 

*
призрачно
черни клони
мъгла
път в нищото
храсти
лабиринт

губя се
нарочно

намери ме

 

*
ще
се запали водата
ще се втечни огънят

с всяка
твоя мрачно грешна
мисъл
изречена с очи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments