Надежда Тошкова – Щастието е контрабанда

Надежда Тошкова смята, че като личност напълно отговаря на името си. Вижда първо човечността у хората и след това маските. И предпочита да пише точно за това – какво притежава всеки един от нас отвъд видимото.

Ива Спиридонова

 

„БЕДНИ МИ, ЙОРИК“

В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.

В орбитите на очите,
вместо поглед,
паяк усуква
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.

В ръката на бъдещето
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:

„Да бъдеш или да не бъдеш?“

 

*
Думите му
се отпечатват на бузата ѝ.
Ръката му
ги следва понякога,
но не за да погали.
Просто да затвърди
любовта му
към нея.

Тя
отдавна не му вярва.
Но не ѝ е останала
дори нейната любов,
за да повярва
в себе си.

И обръща и другата буза.

 

*
Тя
беше морето
в живота му.

Той
не събра смелост
да я преплува.

И се удави.
В бутилка.

 

*
Предусети идването ми.
Забеляза ме,
когато се появих.

Хоризонтът на очакванията ти
ме позна.

Разтвори се с готовност
и навлязох в теб.

Видя ме отвътре.
Но…
Поиска да съм ти огледало.

А зад огледалата
няма нищо.

 

*
Тъгата
в меандрите на сърцето ми
се усмихва,
когато те срещне.

След всичките ѝ
опити да те унищожи,
най-после разбра,
че самоубийството
не е решение.

Трябва да обичаш себе си.

 

*
раздялата
между двама
е среща
със себе си

 

*
Щастието е контрабанда.
Болката е легална.

Животът е търговия
с илюзия за печалба.

Смъртта е кръчмарят,
разписващ сметки и такси.

Укриваме данъците
в любовта.
И в децата си.

 

*
Животът
е кръговрат.

Докато
не те захвърли
в ъгъла.

 

*
Колебанието те изоставя,
когато съдбовния избор
се прехвърли в чужди ръце.

Тогава се молиш
само за едно решение.

Това,
което наистина искаш.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments