Александър Иванов & Ивона Иванова – Ходя в черно като слънцето

Представяме ви първият общ стих на Ивона Иванова и Александър Иванов в рубриката на нашето електронно издание за колективно асоциално творчество – „Изход“. Авторите му го прочетоха за пръв път на живо вчера вечерта по време на премиерата на книгата с поезия на Александър Иванов – „Изживей ме“ в столичния клуб MAZE.

 

Ходя в черно като слънцето
разтапям се по голата ти
кожа която искам още веднъж
поне още веднъж да види моя залез

преди да отлетиш с капките
падащи от моите пръсти
нагоре към корените
на нашата любов

помниш ли онова
малко човече
което срещнах преди теб
кръстихме го самота

там насред ябълковите градини
където ядеше от нашето време
а ние бяхме щастливи като мушиците
по гниещия плод паднал от дървото

осъзнах го
обичаме се все по-малко
не искам да гася пожарите в сърцето ти
не искам и да съм в мислите ти
преди да заспиш
искам да издраскам с нокти самотата ти

най-хубавите неща не ни се случват никога
не можем да бъдем щастливи
по едно и също време
нищо не е наред

защото вече закъсняхме
закъснявахме да се срещнем
за първи път

заслужаваме да бъдем истински
поредното отваряне на убийствените ми илюзии
разбираш ги
със затворени очи те търся
и тъпча всяко минало с краката си
докато очите ми угасват като фасове

не, не те чувам но
ела да повървим още малко
заедно назад
към края ни

бяхме ли щастливи
поне за миг в небето
което ще се пръсне от тъга
ти с мен а аз без теб
аз с теб а ти без мен
завинаги

и ето сега лежа под
корените на нашата любов
и целувам твоите илюзии
там където ще поникнат крилете ни

и ти ще отлетиш
и ти ще отлетиш
към последния ми залез

защото любовта ни носи черни очила
защото любовта ни винаги ще е отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 8, февруари, 2018

Comments

comments